Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Гръм ми харесва. Хайде засега да се придържаме към това име.

— Добре, но никой не ме нарича така — каза той с дрезгав глас. Този човек започваше да ми разкрива прекалено много подробности.

— Няма значение — отговорих аз. — Как мина пътуването от Вегас? — Трябваше да се преструвам, че се интересувам от подобни глупости, преди да попитам кога мога да отида на гости при него и да му седна на лицето. Не го изрекох на глас, разбира се. Никога не казвам на глас нещата, които наистина искам. Ако правех така, нямаше да имам никакви приятели.

— Може ли да те поканя на вечеря? — попита той.

— А защо само да не пийнем нещо? — предложих аз. Трябваше ми само адреса му, но не исках да го изплаша.

Срещнахме се в бар „Лава“. Предпочитах да е някъде по-близо до апартамента му. Казах му, че не искам да кара до някое далечно място след пътуването си от Вегас.

Той се появи с памучна риза и сини джинси. Нищо екстравагантно — приличаше малко на дървосекач, малко на модел от мъжки календар. Взирах се в памучната риза и се чудех дали е от плат, който действително мога да разкъсам с две ръце. Реших, че сексът трябва да бъде много груб.

Обърнах няколко водки Колинс и го разпитах за живота и плановете му за бъдещето.

— Ами току-що навърших трийсет и седем (това ме гръмна, защото изглеждаше най-много на двайсет и девет) и сега искам наистина да се фокусирам върху актьорските си умения.

О, господи! Огледах се да видя дали някой го е чул.

— Актьор? — казах аз, като се мъчех да проявя интерес. — О-о, това е толкова… Имаш страхотна външност, сигурна съм, че няма да ти е трудно.

Кой човек с ума си решава да стане актьор на крехката възраст трийсет и седем години? Вдигане на тежести може би, но актьор? Сериозно ли говореше този човек? С какво си беше губил времето досега? Е, сигурно със стриптийзьорство. Казват, че хората трудно се отказват от такива пари. Гръм сподели, че печели от три до четири хиляди през уикенда, което в сравнение с моя чек за безработни от 311 долара седмично звучеше като много приятен доход. Но беше невъзможно да отида с него на сватбата на Сара. После нямаше да се отърва от приказки. Само се усмихнах и си казах: „Говори, говори, сладко задниче“.

— Значи ти си комедиантка — отбеляза той. — Кажи нещо смешно.

— Добре. Най-хубавото, ако си алкохолик, е, че когато се отегчиш на някой купон, може да си тръгнеш, без да казваш довиждане, а хората ще си помислят, че си припаднал.

— Ти алкохолик ли си? — попита ме той.

— Не става дума за това — отговорих аз. И не обичам думата „алкохолик“. Предпочитам да се разглеждам като „напреднал пияч“ .

— Объркан съм — каза той. Беше съвсем очевидно, че Гръм прекарва голяма част от времето си в объркване, затова превключих разговора обратно към кариерата му.

Да слушаш приказки за желанието на някой да стане актьор си има граници и аз стигнах моите. Налагаше се да приключим този глупав разговор незабавно. Извиних се, че трябва да отида до тоалетната, като се надявах, че през това време той ще си изпие бирата и можем да пристъпим към действие. В тоалетната се запознах с две момичета, които се подиграваха на някакво момче. Очевидно той не можеше да произнася „л“. Казах им, че това е нищо.

— Ако искат да видят нещо наистина смешно, трябва да дойдат и послушат една минута какво приказва Гръм.

— Не съм сигурна дали този човек може да чете — казах аз и им описах обстоятелствата около нашето запознанство.

Те се развълнуваха от мисълта да го видят и трите заедно се върнахме на масата.

Представих ги, като обясних на Гръм, че сме приятелки и сме се срещнали случайно. Те се спогледаха и почнаха да се хилят. Беше ясно, че са останали запленени от красотата му. А и кой не би останал? После едното момиче ми прошепна:

— Може ли да говори?

— Да, може, не е шимпанзе — отговорих аз.

— Попитай го нещо — настояваше тя.

Това е гадно, помислих си аз.

— Какво да го питам? — казах аз със стиснати зъби.

— Питай го как се пише някоя дума — предложи тя.

Това ми дойде в повече. Почувствах се неудобно, че се държа толкова лошо към Гръм. Припомних си как по-големите момичета ме тормозеха в училище и изпитах угризения. Тогава бях решила, че никога няма да се държа по този начин към другите, а ето че сега правех точно това. А може би и нещо по-лошо, защото технически бях възрастен човек и не биваше да постъпвам така. Освен това в някакъв момент той щеше да загрее. Беше малко муден, но не можеше да се каже, че е изпаднал в мозъчна смърт.