Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Върнах се с танцова стъпка на масата, ръка за ръка с новото си гадже.

Седнах до Лупе и ги запознах. Шоника ме изгледа ядосано и ме срита под масата с огромния си крак. Междувременно аз поглеждах ту едната, ту другата от двете си опции и се мъчех да определя кой е по-сладък. Новото ми гадже нямаше акцент и изглеждаше на около двайсет и една. Моят перуанец продължаваше да има акцент и изглеждаше на около трийсет и пет. После новодошлият спомена, че е организатор на рейб партита и вътрешната борба свърши.

— Още ли правят рейб партита? — попитах аз.

Не бях ходила на рейв парти от единайсетгодишната си възраст и от това, което помнех, да стоиш до шест сутринта и да се друсаш, не беше особено приятно. Реших, че ще съм по-добре с Ла Бамба.

Казах на младежа да се разкара, тъй като той благородно беше изпълнил задължението си към мен.

Лупе каза, че отива до тоалетната. За да съм сигурна, че ще се върне, го попитах дали иска още едно питие. Той помоли за уиски с лед. Никога не съм вярвала, че човек може да намери сродна душа, но след като чух този човек да си поръчва единственото питие, което обичам да видя един мъж да пие, реших да отида да ми гледат на таро.

— Кое беше това момче, откачалко? — изрева Шоника. — Ставаш нахална.

— Извинявай, пияна съм.

— Слушай, седя тук и се мъча да накарам този човек да те оправи, а ти ходиш насам-натам и сама си вредиш. Той харесва кльощавия ти маймунски задник, не знам защо, но щом го харесва, недей да правиш глупости.

Прехапах си езика. Не нарочно. Наистина го прехапах.

— О, мамка му, току-що си прехапах…

— Млъквай. Ето го, идва. Здраааааасти! — изпищя Шоника. — Лупе, готов ли си да си тръгваме оттук, знам един страхотен купон — каза тя с повече ентусиазъм от търговски представител на „Телешоп“ след шест кутии „Ред Бул“.

Един от приятелите на Шоника имаше премиера на новия си хип-хоп албум и планирахме да отидем на купона. Обикновено би било забавно, но определено не исках Лупе да ме види как танцувам с черни хора.

— Защо не се отбием в хотела да се освежим? — казах аз и й хвърлих поглед „внимавай“.

— Добре, добре, разбира се — отговори тя, като схвана какво й казвам.

Поискахме сметката и Лупе предложи да даде част от парите, но не исках и да чуя за това, като имах предвид какво съм му подготвила.

— Плати и моята сметка, кучко — каза Шоника. Трябваше да съм Хелън Келър, за да не видя, че това се задава.

Станахме да си тръгваме и Шоника ми прошепна:

— Всичко е уредено, ще си получиш своето, а аз отивам на купона без теб.

— Добре — казах аз. Само се преструвай, че ще дойдеш при нас в стаята да ни вземеш, за да не изглежда прекалено нагласено.

Винаги допускам, че всеки човек с акцент е бавно загряващ, докато всъщност единственият от компанията, на когото му липсваха само два полигона, за да изглежда като мажоретка, бях аз.

Тримата взехме такси и Лупе седна в средата. Обърнах се към него и казах:

— Според мен Америка наистина ще ти хареса.

— И аз така казвам — обади се Шоника.

— Две толкова красиви жени, голям късмет имам — отговори Лупе.

— Е, Лупе, ние просто ебаси сме така направени — каза Шоника.

Върнахме се в хотела, казахме довиждане на Шоника и поканих Лупе да се качи с мен в стаята ми. Щом влязохме в асансьора, той каза:

— Няма да тръгнем веднага за купона, нали?

— Всъщност изобщо няма да ходим на купона — отговорих аз.

На лицето му се появи широка усмивка и се зарадвах, че е доволен от това решение.

— Надявах се да останем малко двамата насаме, да си поговорим — каза той, като ме гледаше с големи любовни очи. — Мълчеше си в ресторанта. Но имаш красива усмивка…

Той се поколеба. Изглежда търсеше точните думи. Не исках да си губя времето, затова предприех първия ход.

Натискахме се в асансьора и беше страхотно — също като във филмите. А и асансьорът беше доста хубав. Никога не съм правила секс в асансьор и това изглеждаше идеална възможност.

— Имаш ли презерватив? — прошепнах между целувките.

— Кой? — попита той.

— Презерватив… предпазно средство.

— О — каза той, — не, не, не. Не притежавам презерватив.

Това ми прозвуча много сладко.

— Няма нищо — казах аз. — Може да изтичаме да купим.

Той престана да ме целува и взе лицето ми в ръце.

— Предпочитам да прекарам вечерта с теб в приятен разговор. Не е нужен презерватив. — Той замълча и добави: — Не ми е удобно да прекараме първата си вечер… заедно.

— Слушай, Лупе — казах му аз, — това е последната ни вечер заедно! Не искам да будя надежди в теб. Студено е, изморена съм, затова вади своята пинята и да почва купонът.