Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Холдън не знаеше за купона, вероятно защото не беше обърнал внимание, когато го бяха поканили, затова го поканих аз. И той нямаше костюм и му казах, че може да си сложи един от неопреновите си костюми. Холдън има собствена фирма за плажни принадлежности, която продава всичко от водолазни костюми до сърфбордове. Той държи цялата стока в апартамента си, което е удобно, ако реша да прекарвам повече време под водата.

Когато влязох в апартамента на Лидия, и трите момичета вече бяха облечени. Айвъри беше секси ученичка, Лидия беше секси ченге, а Джен беше шоколадов бонбон „М& М“.

Костюмът на злия дух беше наистина хубав и ми беше точно по мярка. Щом Джен го видя на мен, забелязах, че ме гледа с изражение, което казваше: „Сваляй го, аз ще го нося“.

— Челси — каза Джен, — имам една идея. Ще ти дам моя костюм.

— Не, недей — отговорих аз. Носи си го. Ти повече обичаш шоколад.

— Настоявам — каза тя и се усмихна като откачена мажоретка, която току-що са подхвърлили във въздуха. — Освен това поначало си бях избрала злия дух. Но го донесох за теб.

Сложих костюма на бонбон „М& М“. Горната част беше с формата на тиква и образуваше перфектна зелена сфера около тялото ми. Беше съчетана със също зелен чорапогащник, който облякох върху червените гащи, предназначени за периода ми. Обувките на Джен за бонбонения костюм не ми ставаха, а също и никои от обувките на Лидия. Единствените обувки, които имах с мен, бяха тези, с които бях дошла. Черни чехли „Адидас“. Те довършиха костюма ми.

— Трябват ми твоите гащи — каза Джен, докато се оглеждаше в голямото огледало. През зеления панталон на злия дух се виждаше всичко, а тя носеше леопардови прашки.

— Не ти давам гащите си — казах аз — и може ли, ако обичаш, да престанем да използваме тази дума? — Има три думи, от които побеснявам: „гащи“. „влажен“ и „екстра“. И трите ми приличат на думи, които би използвал някой педофил. В едно изречение.

— Трябва да ми ги дадеш. Не мога да нося този костюм с леопардови прашки — настояваше Джен.

— Добре! — Намръщих се, свалих ги и си сложих пак чорапогащника.

— Не искаш ли някакво бельо? — попита Лидия.

— Не. Смятам да си поразвея топките. — Нямам навик да взимам назаем чуждо бельо и не можех да повярвам, че Джен желае да носи моето.

— Искаш ли зелен грим за лицето? — попита Джен.

— Не, благодаря — казах аз и я изгледах мръсно.

Между това да си сговорчив и това да те прекарват има тънка граница и да позволя на някой да боядиса лицето ми в зелено щеше да е второто.

— Какво има? Изглеждаш прекрасно — каза Джен със същия глас, с който бихте се обърнали към момиче, което отива на абитуриентския си бал в инвалидна количка.

Холдън се приближи към мен с патешка походка, облечен с водолазен костюм и маска.

— Сигурно тази вечер двамата ще бъдем все заедно — казах аз.

Купонът имаше потенциал, но така и не влязох в ритъма на вечерта поради мрачното си настроение. Двамата с Холдън седнахме в ъгъла, като се шегувахме с костюмите на другите и когато това ни омръзна, започнах да се шегувам с Холдън, който се потеше толкова обилно, че беше свалил горната половина на водолазния костюм и сега седеше гол до кръста.

В края на купона Лидия ни каза, че всички отиваме да завършим вечерта в апартамента на един тип с костюм на Батман. Единственото привлекателно нещо беше, че апартаментът се намираше в Санта Моника, удобно разположен в съседство с апартамента на Лидия.

Когато приближихме към сградата, си помислих, че ми изглежда особено позната. В Санта Моника има много жилищни блокове, които са почти еднакви; реших, че сигурно е за това. Но щом всички — Айвъри, Джен, Лидия, Холдън и аз — влязохме един след друг в апартамента, се огледах наоколо и ме обзе не толкова меланхолично чувство. Никога не забравям апартаменти. Лице — може би, но не и апартамент. Вгледах се внимателно в Батман, но изобщо не го познавах.

— Откога живееш тук? — попитах го аз, докато си проверявах пощата от неговия компютър.

— От десетина години — каза ми той.

— Изглеждам ли ти позната?

Той ми подаде една бира, а аз седях в бонбонения си костюм. Прехвърлих се на сайта на Опра, за да видя дали е решила коя книга да препоръча следващия месец.

— Не, как се казваш?

— Челси.

— Не. Но може би сме се виждали.

След като осъзнах, че продължението на купона няма да свърши скоро, отидох в кухнята и си направих пакетче инстантни спагети. За жалост трябваше да ги ям направо от тенджерата с две неизползвани китайски пръчки, защото не намерих машина за миене на съдове и ако се съдеше по вида на кухнята, собственикът не беше много по чистотата. Всички момичета седяха на канапето и слушаха музика. Бях изморена и им напомних, че след два часа сутринта не се случва нищо позитивно.