Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Отидохме на вечеря в някакъв американизиран мексикански ресторант и се опитах да изманеврирам така, че да седна точно срещу него, но кой знае как се озовах между двама души, които дори не знаех, че ще дойдат с нас. Обаче Шоника седна до него, затова бях спокойна, че ме покрива.

За мен вечерята премина в малтретиране на порция енчилади, докато слушах разказа на един от местните асистенти в продукцията за това как е намерил истинските си родители. Историите за осиновяване винаги са ми много интересни, но, за разлика от повечето хора, по други причини. Убедена съм, че сестра ми Слоун е осиновена и полагам големи усилия да го докажа. Засега нямам успех. Най-голямото ми постижение беше, когато наех един адвокат по интернет, който взимаше двайсет и пет долар на имейл — той ме увери, че има голям шанс синеоката ми, светлокожа сестра да е от креолски произход.

След вечеря се върнахме в хотела да пием още по нещо. Двама от групата ни се извиниха и си тръгнаха, така че останахме петима. Ние с Картър се разположихме един до друг в дълбоките клубни фотьойли, а останалите седнаха на канапето с лице към нас. Точно довършвах разговора си с асистента, когато изведнъж чух думите „теория на конспирацията“.

Има две теми, които са ми дори по-приятни от тази за осиновяването: теориите на конспирацията и Дженифър Лопес. Обърнах глава толкова бързо, че ми падна едната контактна леща.

Картър обсъждаше убийството на Кенеди. Изчаках малко и точно когато дойде моментът, се намесих:

— Кенеди, Шменеди, защо не кажем за рапърите Биги Смолс и Тупак? Там имаше нещо наистина скрито-покрито.

Настъпи кратко неловко мълчание, преди Шоника да ме спаси:

— Ето, за тях си абсолютно права, Челси. Нека поговорим за това.

Благодарение на умелата смяна на темата от моя страна, нашата група се впусна в дискусия на кръглата маса, където всеки заложи два цента във връзка с трите убийства. Не за пръв път успявах да обединя хората и определено трябваше да се замисля по въпроса. Може би един ден щях да оглавя комисия за безработни, които не се стремят да се върнат в редовете на работната сила.

Шоника каза, че е изморена и ще си ляга. Хвърлих й един поглед, с който й казвах: „Не си отивай“. Тя се наведе да ме целуне за лека нощ и прошепна: „Готово, той ти се върза. Казах му го направо“.

Щом тя си тръгна, двамата с Картър се заехме един с друг. Докато говорехме с останалите на масата, той все поставяше ръка на крака ми. Отвръщах на вниманието му, като силно го потупвах по гърба, ако някой кажеше нещо смешно.

Попитах го какво работи и той ми каза, че съди терористи.

— Наистина ли? — попитах аз. — В тясно сътрудничество ли работиш с президента Буш?

— Познавам го, но работя главно със съветниците му.

— Дали всички почват да се майтапят с него, когато излезе от стаята, или това е нещо, което хората правят насаме?

Той се усмихна и каза:

— Не, не съм виждал никой да си прави майтап с него, но има определени моменти, когато хората се споглеждат.

— Чакай малко. Ти републиканец ли си?

— Регистриран съм като републиканец, но невинаги гласувам за тях.

— Интересно — казах аз, — много интересно.

Веднага се впуснах във фантазии как се женя за Картър и прекарвам свободното си време с Колин Пауъл и Доналд Ръмсфелд в бара на Пентагона, където им се карам за това, че са толкова против изследванията на стволовите клетки, а все още не са забранили носенето на засукани мустаци.

Щях да ги убеждавам, че гей двойките заслужават всички права, на които ние тримата имаме щастието да се радваме.

Щях да поговоря с тях и за пенсионния си план, който така и не съм направила досега, и да видя дали няма да ми дадат някаква аванта. Имаше толкова много въпроси, по които бих лобирала във Вашингтон, и щях да се погрижа гласовете на всички от моята общност да бъдат чути. Щях да съм като новата Джаки Онасис, само че по-буйна, и щях да нося джинси.

Погледнах Картър с уважение на съвсем ново ниво и нямах търпение да започнем по-сериозна връзка. Чувствата, които изпитвах към него, съчетани с факта, че току-що бях гледала епизод от шоуто на Опра с участието на един доктор, който беше обяснил, че колкото повече секс прави един индивид, толкова по-здрав ще бъде, доведе до следващото ми решение. Поради неизменното си желание да поддържам здравословен стил на живот, реших, че е време да направя моя ход.

Станах и обявих:

— Е, приятели, съсипана съм. Отивам си в стаята. Картър, искаш ли да дойдеш с мен да пийнем по едно преди сън?