Уилям Уортън - Татко

Същевременно обмислям коя стая ще бъде най-подходяща за Били. Спирам се на моята спалня откъм градината. Там ще е по-далеч от мама. Ще се преместя в страничната спалня. Небрежно разхвърляните му неща, неоправеното легло, това са неща, които могат да подлудят майка. Вече усещам, че е готова да направи сцена.

Аз също съм разтревожен: ако на мен ми изглежда зле, на майка ми сигурно й се струва десет пъти по-зле. Мислено тя вече е в банята и пълни ваната. Помагам й да седне на стола. Моля я да си легне, но тя не помръдва.

— Моля те, майко. Късно е.

Знам, че всяка минута, прекарана от нея вторачена в Били, й копае гроба. Успявам да я убедя да си легне. Донасям й чаша вода и валиум и ги слагам на нощното шкафче.

Втурвам се обратно и казвам на Били да си смъкне дрехите и да влиза във ваната.

— Сложи всичко в коша за мръсни дрехи. Утре ще ги изпера. Ето ти хавлия и една от пижамите на дядо ти.

Няма да чакам Джоан. Сам ще отнеса дрехите му до пералнята; не бива дълго да остават тук, инак ще се наложи да дезинфектираме цялата къща.

— Бил, не бързай — полежи по-дълго във ваната, докато се уверя, че майка е заспала. Под умивалника има шампоан.

Връщам се в спалнята. Майка е шокирана. Не е взела валиум. Сядам на края на леглото й и настоявам да го вземе.

— Какво му има, Джаки? Изглежда болен. С какво се е хранил? По този начин ли се обличат сега в колежите? Прилича на хипи. Взема ли наркотици, Джаки? Питай го, Джаки, трябва да го попиташ! Не искам наркомани в къщата си!

И тъй нататък — все в този дух.

— Толкова е мръсен — дори хипитата са по-чисти. Той е като скитник, просяк! Не мога да се начудя как не са го прибрали в полицията.

Слушам я и чакам въздействието на валиума. Всичко казано в известен смисъл е истина. Майка ми си е такава. Тя не преувеличава чак толкова много — всъщност вкопчва се в някоя незначителна подробност и я разработва със замах, като я превръща в основен проблем.

Най-сетне се успокоява и се унася. Измъквам се на пръсти от стаята й. Били току-що е излязъл от ваната и се появява на вратата на банята в халата на татко — от него се стича вода. Идва във всекидневната, пуска телевизора и се пльосва на люлеещия се стол с крака, вдигнати на друг стол. Няма втори като Били: държи се като у дома си, независимо от това къде се намира.

Отивам в банята. Всичко е подгизнало, а ваната е все още пълна с мръсна вода! Предполагам, че когато човек е свикнал с душове, забравя как се борави с вана. Сигурен съм, че не е оставил нарочно банята в този вид. Просто не е помислил. Слагам в ред банята: хвърлям дрехите му в коша за мръсни дрехи, почиствам ваната. Няма да кажа нито дума. Най-много от всичко искам да разбера какво прави тук, защо не е в колежа.

Когато се връщам във всекидневната, намалявам звука на телевизора, за да не събуди мама. В паузата ставам и го изключвам.

— Били, баба ти не е добре. Прекара два инфаркта и едва се крепи. Всеки ден й е подарен. Има запушване — оклузия, както казват лекарите. Трябва да се пази от шок и физически усилия. Но не тя е истинският проблем, колкото и да е сериозно положението й. Истинският проблем е дядо ти.

Разказвам му какво става и виждам, че побледнява — всичките ни деца обичат татко. Той умее да играе с хлапета. Винаги им предлагаше нещо ново, с което да си играят — нов трик, играчка, изработена от него, дартс, пинг-понг, пистолетче — винаги нещо ново. И това бе едно от мамините доказателства, че той не е „съвсем наред“. „Джоан е взела това от него; това е част от налудничавата жилка на Тремънтови.“

Били престана да се люлее и се навежда напред. Не искам да го потискам, но смятам, че той трябва да бъде запознат с положението.

Разказвам му, че татко не ни познава, не може да говори, налага се да бъде почистван и хранен. Били иска да знае какво не е наред. Повтарям думите на Етридж и Сантана — тежка форма на склероза.

И след това изразявам недоволството си за начина, по който се грижат за него. Нещо, което не бях споделил с никого, дори и с Джоан. Съмнявам се, че диагнозата и лечението са правилни. Струва ми се, че проблемът с него е чисто психологически. Допускам, че в резултат на операцията се е образувал съсирек, който е запушил артерията, захранваща мозъка. Знам, че това са само предположения; нямам достатъчно познания.

Имам нужда да говоря с някого за съмненията и тревогите си. Досега не бях почувствал, че след Врон и Джоан той ми е най-близкият. Тази вечер нещата си идват на място.

— Казвам ти, Бил. Татко е показал по-слаби признаци на старческо оглупяване от много други мъже на неговата възраст.