Уилям Уортън - Татко

Но аз наистина не спя. Мама също изкарва нощта без проблеми. На следващия ден обаче трябваше да се намеся поне пет пъти, за да не допусна да извърши поне пет налудничави неща, всяко от които би могло да я убие. Освен това тя не вярва, че мога да приготвя вечеря. Мама умее да полее със студена вода всеки, когато нещата тръгнат накриво, т.е. когато някой се справя с нещо добре без нейна помощ.

— Мили Боже, погледни само какво може да прави това мое дете-идиотче, той може да свари яйце! Човек просто да не повярва! Не знаех, че си толкова способен, Джаки. Скоро ще бъдеш най-добрият в заваряването на вода сред мъжете над петдесет от Колби Лейн.

Докато подготвям вечерята, минаваме през различни варианти на горния пример.

След вечеря отиваме във всекидневната и гледаме телевизия. Майка е на стола на татко, краката й са повдигнати на малко столче. Тя има навика да си кръстосва краката или стъпалата, а лекарите бяха подчертали колко отрицателно влияние оказва това върху циркулацията на кръвта. Това е едно от нещата, които сърдечноболните не трябва да правят. Тя упорито забравя тези предупреждения и аз още по-упорито й ги припомням. По-голяма част от вечерта ми минава да следя краката й. Вероятно се опитвам да й върна за пренебрежението към моите кулинарни способности.

Да не говорим за висенето зад гърба ми, докато мия чинии. Случайно знам, че тя е небрежна в това отношение, много по-небрежна от мен и това е самата истина. Ако обаче някой ни слушаше отстрани, би могъл да се закълне, че подготвяме тези нещастни чинии за операция на мозъка.

Към единайсет часа се оттеглям в спалнята си изтощен. Оставям я на стола; заявява, че още не й се спи. Нямам сили да се боря повече с нея.

На следващата сутрин Били настоява да шофира. По дяволите, той трябва да почувства, че му имам доверие! Ако катастрофираме, ще си сменим местата, преди да умрем.

Днес ни предстои да се спуснем по източния склон на Скалистите планини, дълго, досадно шофиране. Тръгваме рано, но това не ни помага: колкото и рано да потегли човек, пред него вече се е проточила безкрайна върволица камиони. По принцип камионите избягват шосе 70 заради прохода, но не са малко и тези, които поемат по него. Нямаме друг избор, освен да се влачим след тях: пътят е тесен.

Поставих условие: никакво задминаване, ако и двамата не сме съгласни. Знам какво представлява Били като шофьор. Положителната страна на споразумението за мен е, че аз отговарям за музикалното оформление. Не желая хем да съм нащрек, докато шофира, хем да слушам Боби Бой да пее през носа си и да ме убеждава, че единствен той е открил смисъла на живота.

Великолепен ден е. Проходът е на три хиляди и шестстотин метра над морското равнище. Спускаме се. Вземаме завоите един след друг в слънчевата светлина; минаваме край огромни дървета и масивни скали, от време на време зърваме бързи поточета в дъното на дълбоки проломи. Пътят лъкатуши през безброй остри завои. Минаваме край отделни разширения — един ден тук ще минава голяма магистрала.

Никога няма да се споразумеем за изпреварването. Няма видимост на повече от седемдесет метра, а камионите с ремаркета са се проточили на около двайсет и осем-трийсет метра пред нас: не им се вижда краят.

Въпреки това той се опитва да задминава, но аз поклащам отрицателно глава. Били се дръпва назад и шофира с опънати ръце. Главата му е наклонена назад, като че ли гледа през бифокални очила. Благодаря на Бога, че нямаме възможност да се движим с повече от около петдесет километра на час.

Няма голям избор на музика. Извън диапазона сме на Денвър и по радиото няма нищо освен кънтри от западните градчета.

Иска ми се да намеря касета на Глен Милър. Питам се дали изобщо има касети с негова музика. Обзалагам се, че много хора на моята възраст с удоволствие биха слушали отново тези стари мелодии „Лунен коктейл“, „Серенада при изгрев“, „В настроение“…

Мога да позная музиката на Милър от първия такт. Дървените духови инструменти първи подхващат темата, после се включват медните, след тях — ударните, и всички заедно изтъкават мелодията. Почти я чувам. То е като да наблюдаваш грациозните движения на танцьорка или забавени кадри на баскетболист: дриблира, прави измамно движение с рамо, скача и стреля в коша, преди да се приземи.

На времето имах всички плочи на Милър. Когато бях петнайсетгодишен, купих един от първите портативни грамофони. Батерията му беше с размера на дванайсетволтов акумулатор на мотоциклет. Това чудо ми струваше цяло състояние. Слушах Милър в птичарника. Страхотно удоволствие беше да пускам тези стари грамофонни плочи на 78 оборота с продължителност по три минути на всяка страна и да го слушам в съпровод на птиците. Дори му писах за това, но не получих отговор.