Уилям Уортън - Татко

— Татко, най-добре да отидем в болницата и да направим изследвания. Тревогите напоследък може да са объркали нещо у теб.

Поглежда ме.

— Мислиш ли, че е рак или нещо подобно?

Татко изпитва ужас от рака. Баща му умря от рак на черния дроб; две от сестрите му — от рак на гърдата; тази болест се превърна в нещо като семеен проблем.

— Не знам, татко. За да сме сигурни, трябва да се срещнем с уролог, когато днес следобед посетим майка в болницата.

В болницата намираме майка по-примирена. Обещава да изпълни всичко, което й казват лекарите, и наистина да се грижи за себе си. Радва се, че съм говорил така с нея, помогнал съм й да види нещата по друг начин.

— Освен това, Джаки, трябва да живея заради него .

Сетне завеждам татко в урологията. На майка не казваме нищо. Там ни дават чашка и ни насочват към тоалетната. Показвам на татко как да пикае в чашката, после прикрепваме с ластик листче с името му. Татко е нервен, но казва, че ще го направи. Излиза усмихнат от тоалетната след няколко минути, чашката е пълна с урина до ръба. Тя е все още с червеникав оттенък, но не толкова силен като урината в тоалетната тази сутрин. Сестрата хвърля поглед и го записва за спешна консултация с лекар.

На следващия ден завеждам татко при лекаря в девет часа. Стоя с него вместо да прескоча да видя майка. Не съм слънце да огрея навсякъде и в момента това е много по-важно. Татко е нервен, блед, някак притихнал. След десет минути при нас идва едър, черен, представителен мъж и ни казва, че докторът ще приеме татко веднага. Питам го дали мога да вляза с него. Той поглежда баща ми и кимва.

Името на доктора е Сантана. Той казва, че татко се нуждае от цистоскопия. Знам какво има предвид; много е болезнено. Питам дали това е наистина необходимо.

— Да, абсолютно необходимо. Не можем нищо да кажем със сигурност, докато не огледаме пикочния мехур.

Татко е много нервен, целият трепери. Излизаме навън да чакаме Сам: това е името на черния младеж. Татко иска да знае какво ще му правят.

— Нищо особено, татко. Имат намерение да пъхнат тънка малка тръбичка през отвора на пениса ти. Ще я използват, за да огледат нещата отвътре.

— Искаш да кажеш в отвора, през който пикая?

— Да. Накрая е прикрепено нещо като малка лампичка и те могат да погледнат в пикочния ти мехур, за да видят какво има там.

— Но това сигурно боли, Джони!

— Да, боли. Но трябва да се направи.

Сам се появява и ни казва да дойдем утре в осем часа. Татко не трябва да яде нищо след шест часа тази вечер.

Завеждам го право вкъщи. Не може да ходи при майка в това състояние, а се страхувам да го оставя сам. Тревогата и напрежението му нарастват с всяка минута.

Вкъщи той пита по два-три пъти на час кога ще ходим на преглед. Препрочита простите инструкции, които му дава Сам. Страшно много му се иска да направи всичко според изискванията и в същото време не е на себе си от страх.

Самият аз рухвам от напрежение. Твърде дълго съм далеч от собствения си дом и изпитвам болезнена нужда от ежедневната подкрепа на Врон.

Обаждам се на Марта и говоря с нея, но това не ми помага. Едва не я моля да посети майка в болницата, но навреме се сдържам: това би било равностойно на истинска катастрофа.

Веднага след като разбира, че не трябва да яде, татко започва да изпитва непоносим глад. И аз съм гладен, но не желая да ям пред него. Изглеждаме като двойка гладни вълци, които обикалят къщата и през всеки десет минути надничат в хладилника.

Вдигам го от леглото рано и без никаква закуска, разбира се, се втурваме към болницата. Сам ни чака. Отвежда татко със себе си, за да го подготви. Влизам в кабинета на доктор Сантана. Обяснявам му за страха на татко от рак. Моля го да има предвид това, когато обяснява нещата, ако има нещо много сериозно. Сантана разчита рентгенови снимки, но ме уверява, че знае какво да прави при такива случаи. Връщам се в чакалнята. Сам и татко минават край мен на път за манипулационната. Питам Сам, дали не трябва да бъда с баща ми по време на изследването, но той ми се усмихва мило и казва, че не е необходимо. Татко е по-спокоен. Независимо от предразсъдъците си той се оставя в ръцете на Сам. Трябва да му се признае, че има авторитетно излъчване.

Доктор Сантана излиза, след като Сам вече е отвел татко. Питам го каква според него би могла да бъде причината за всичко това. Той прекарва пръсти през косата си.

— Господин Тремънт, причините могат да бъдат различни, но аз предполагам наличие на малки израстъци в пикочния му мехур. Проблемът е дали са злокачествени или не.