Уилям Уортън - Татко

По дяволите, знам всичко това! Пропуснах го, ентусиазиран от факта, че татко се справя добре.

Джоан просто не може да възприеме естествено рязката промяна в него: сега той е толкова буден, толкова жизнен. Наистина е трудно да се повярва, че той е човекът отпреди няколко седмици. Разказвам на Джоан за някои от нещата, които правим: „Ор Хаус“, разходки с платноходка, с мотоциклет. Смята, че всичко това е чудесно, но по-добре е мама да не знае.

— Тя ще превърне живота му в ад, Джони. А ако някога разбере за тази брада — бедна ти е фантазията. Като си спомня само за всичко, което трябваше да изслушам за твоята брада — о, не! Това ще я убие със сигурност.

Кикотим се. Мама спи, татко е в оранжерията си.

Подготвям земята за засаждане на царевица; новоизораната почва се обръща леко, единият ред върху предния, трева и тръстика отбелязват дълбочината на браздите. Джими тегли бавно, но с лекота; навеждам се и наблягам върху ралото достатъчно силно, за да срежа и обърна горния слой на почвата; двамата с Джими превръщаме земята пред нас в рипсено кадифе.

Когато на следващия ден отивам в банята, забелязвам, че ваната е изтъркана. Това вече минава всички граници. Ако има нещо, което сърдечно болен не трябва да прави, то търкането на вани трябва да е сред първите точки в списъка. Майка е в задния двор, пече се на слънце с татко. Излизам при тях.

— Майко! Ти ли изтърка ваната?

— Джаки, беше толкова мръсна, образувала се бе черта от мръсотия и водата бе разплискана навсякъде. Не издържах. Сигурна съм, че вие двамата се измъквате от ваната, без да погледнете назад; ръсите косми наляво и надясно, да не говорим за двата сантиметра мръсна пяна след вас. Може и да съм болна, но това не значи, че трябва да живея в кочина.

— Не е вярно, не е била чак толкова мръсна. Преди малко влязох, за да я изтъркам. Трябваше да изчакаш само още десет минути. За десет минути и няколко косъма в някаква вана излагаш живота си на опасност.

Загубвам контрол над себе си.

— Двамата с татко толкова се стараем, а ти си запълваш времето, като правиш нещата още по-трудни за нас. Майко, казвам ти — ако не лежиш, не се отпуснеш и не следваш предписанията на лекарите, още утре ще си замина. Ако това, което правим, не е достатъчно, наеми помощничка. Прави това, което трябва, отсега нататък няма да приема никакви глупости.

Майка ме поглежда и се разплаква.

— Ако не мога да върша и най-малката работа в къщата си, защо да живея. Знаеш, че той не може да върши нищо.

Маха с ръка по посока на татко.

— Джоан никога не идва, а ти само броиш дните, които ти остават до завръщането в Европа при онези чужденци там.

Обръщам се и влизам в къщата; оставям я да беснее. Татко идва след мен. Приготвям обяда. Той е разтревожен; всички сме в това състояние.

— Тя не е виновна, Джони, не бъди толкова суров с нея; не й е лесно да се отпусне, знаеш каква е.

— Да, татко. Но помни: тук няма място за обикновеното глезене, не можем да я оставим да прави каквото си иска, както по-рано; тя може много лесно да умре. Нямам намерение да гледам отстрани как се убива от гордост и стремеж да налага волята си. Ти също трябва да й се противопоставяш: за нейно и за твое добро. Това е нещо, на което не можем да махнем с ръка. Ако смята да търка вани, няма шанс да остане жива и това не е шега.

Не знам дали ме разбра. Той е така изплашен, че се затваря в старото си „аз“, кима с глава, изглежда сериозен и ми сервира своето собствено разделяне на света на работници и шефове.

— Прав си, Джони. Напълно си прав. Ще говоря с нея. Тя плаче сега там сама, а не плаче кой знае колко често; и това не е добре за сърцето й.

— По-добро е от търкането на вани, татко.

Господи, нима ще трябва да я наблюдаваме денем и нощем? Връщам се със сандвичи, бира и малко кола за мама. Очите й са зачервени, бърше си сълзите. Не ме поглежда.

— Слушай, мамо. Разтревожи татко до смърт със своя инат, но аз няма да кажа нито дума повече. Ако в този момент поискаш да се качиш на онзи покрив да танцуваш рап, няма да те спра — ще седя тук и ще ръкопляскам. Ако решиш да грабнеш четка за търкане и започнеш да почистваш с нея поляната — прекрасно, нито дума от мен.

— А когато получиш следващия си инфаркт, ще се опитам да помогна. Ще се опитам да те върна отново в болницата навреме и може би те пак ще те спасят. Ако не могат, ще направя нужното за погребението ти и ще се погрижа за татко. И това е всичко. Отказвам да се отнасям с тебе като с бебе! Възрастен човек си, не страдаш от старческо оглупяване и става въпрос за собствения ти живот. Ако желаеш да се убиваш, това си остава твоя работа.