Уилям Уортън - Татко

— Ти ме чу — искам да говоря с моя съпруг.

— Мамо, моля те! Защо не се обадиш през деня? За каквото и да се обаждаш, то едва ли е толкова важно, че да будим татко посред нощ. Добре ли си? Къде е Джак?

Последва изсумтяване.

— Опитваш се да забраниш на съпруга ми да говори с мен? Аз съм негова жена, не забравяй това. Аз съм омъжена за него повече от петдесет години и искам да говоря със съпруга си сега .

Тишина. Чудя се дали трябва да се намеся. Това е безумие. Намесва се Марио.

— Виж какво, мамо…

Той я нарича „мамо“ още преди женитбата си с Джоан.

— Хайде да бъдем разумни, а? Татко спи. Знаеш колко му е трудно да заспи, когато е разтревожен; нека си почине.

Само това липсваше.

— Махай се от телефона, ти, мръсен жабар! Остави ме да говоря с моята дъщеря!

Страшно ми се иска да видя лицето на Марио в този момент. Отново гласът на Джоан.

— Добре, майко. Марио отива да събуди татко. Надявам се, че знаеш какво правиш.

Настъпва дълга пауза. Чувам, че мама се опитва да се настрои за плач. По-лесно е да слушам по телефона, отколкото да подам глава от вратата и наистина да я чуя, че плаче; сякаш гледам предаване по телевизията. Следва ново суетене край телефона отсреща. Почти мога да видя татко без очила, по пижама и боси крака, стои прав и се взира в слушалката на телефона.

— Ало, Бес?

Гласът му звучи някак отдалече; като че ли държи слушалката поне на шейсет сантиметра от устата си. Мама истерично започва да крещи:

— Тук е Бет, Бет, спомняш ли си, жена ти?

Той реагира бавно и гласът му е по-ясен — трябва да са бутнали слушалката по-близо до устата му.

— О, здравей, Бес, искам да кажа Бет. Как си? Къде си?

— Не съм в Кейп Мей! Тук съм, у дома, в нашия дом, ето къде съм, в нашата къща, където трябваше да си и ти; ето къде съм.

Дълга пауза. После по линията се разнася толкова тих шепот, че едва го чувам. Този път причината не е в това, че държи телефонната слушалка далече от себе си.

— Искаш ли да се върна вкъщи, Бес? Ако искаш, ще се облека и веднага ще си дойда. Джоан и Марио ще ме докарат, сигурен съм. Идвам си веднага.

Ако мама сега му каже да си направи харакири, знам, че той ще прекара остатъка от нощта в търсене на подходящ нож.

Отново съм изкушен да кажа на мама да се маха, по дяволите, от телефона. Иска ми се да мога някак да утеша татко.

Добрият стар „Джейк“ е изчезнал; останал е само Джон, наричан Джак, човекът, работил петдесет години за нищо, отстъпвал пред всичко. Случило се е нещо ужасно.

Почти плача, докато слушам как го убеждава, че само тя го обича истински. Той непрекъснато повтаря, че си идва веднага вкъщи, да не се безпокои, тръгва, на път е вече; но тя продължава да сипе сол в отворена рана, отново и отново. И след като го смачква напълно, царствено му разрешава да си легне и да се върне сутринта. Рязко слага слушалката на място.

Изчаквам, докато мине край стаята ми. После телефонирам. Обажда се Джоан. Казвам й, че съм чул целия разговор. Джоан плаче.

— Трябваше да го видиш, Джак. Свиваше се като ударен при всяка дума; трепереше като куче, което е бито твърде често. Марио сега е с него, опитва се да го накара да си легне отново. Непрекъснато скача да си опакова багажа.

Никой от нас не може да открие нещо смешно в разигралата се сцена. Джоан казва, че ще опакова нещата на татко и ще го докара. Тревожи се, че няма да се сдържи и ще избухне срещу майка; предупреждава ме, че ще го остави и веднага ще си тръгне. Моли ме да поговоря с мама, да се опитам да разбера какво всъщност иска.

Приключваме разговора и си лягам. Включвам се отново към кислородната бутилка. Хиляди дяволи, може би ще се превърна в нещо като кислороден наркоман и ще се разхождам наоколо с кислородна бутилка на гръб. Минава много време, преди да заспя; чувам мама да ходи из стаята и да си мърмори.

На следващата сутрин се преструвам, че не знам нищо за среднощния телефонен разговор. Бодър съм. Може би спането с кислород е лек срещу склерозата. Обогатявайте с кислород мозъка си през нощта!

Мама сигурно не си е лягала поне до три часа след полунощ, тъй като се събужда едва в десет сутринта. Приготвям две богати закуски и ги сервирам във вътрешния двор.

Пуснал съм музика, масата е подредена, слънцето блести. Хубав ден е. Майка си е вдигнала косата нагоре — подготвила се е за предстоящата голяма сцена — срещата на насилствено разделените любящи съпрузи; облякла си е и новия пеньоар: безскрупулна флиртаджийка, готова за атака.