Уилям Уортън - Илюзии

Той ме поглежда. Претъркалям се върху него и изливам последната капка вино в устата му.

— Ще бъде както искаш, приятелю. А сега, хайде да се чукаме. Нямаш нищо против чукането, нали? То не пречи на работата ти. Само ми позволи от време на време да идвам тук и да лягам на този хубав мек дунапрен, а?

Той ме хваща за косите, доближава лицето ми до себе си и допира устни до моите. Иска да изпия виното, което се излива от устата му. И двамата се опитваме да преглътнем, но се задавяме. Смеем се и що се отнася до Спайк, въпросът е приключен.

Вдигам глава. Огънят е почти угаснал. Слагам едно дърво и пламъците лумват. Домъквам от купчината още две цепеници и ги хвърлям в камината. Духам и жаравата се разпалва. Бих искала да знам повече за изкуството как се пали огън. Винаги татко се е занимавал с това. Майк и Бен са наясно с въпроса. В семейство ни или има силен елемент на полово разделение, или наистина има разлика между момчетата и момичетата, мъжете и жените? Когато живеех в пустинята, Спайк палеше огъня. Така че това не се отнася само до нашата фамилия.

Влизам в хамбара и домъквам голямата жълта чанта. Божичко, колко е тежка. Слава Богу, чувствам се много по-добре, но краката ми още са вцепенени от снега и отчасти от морванските танци.

Прекарах страхотно. Беше ми приятно да виждам, че мъжете ме харесват. Лигите им започваха да текат, когато ме докоснеха или погледнеха в очите. Изглежда не забелязваха, че съм се закръглила. Всъщност това дори им допадаше — големи цици като на крава.

Когато след съжителството си със Спайк се върнах в цивилизацията, започнах да се тъпча като прасе. Може би се опитвах да забременея от храната. Но вероятно само наваксвах за онези помии от соя и сорго. Не знам, но за четири месеца напълнях с дванайсет-тринайсет килограма.

Знам, че мога да хвана някой от онези селяни, който да мине през целия установен ред и да се ожени за мен, но това е тъпо — все едно да си купиш кон, когато съществуват автомобили. А аз бях разглезена с дизелов двигател. Тук ще доя крави и ще паса овце на студа до края на живота си. И това не искам.

Там е въпросът. Пег и аз сме израснали в този странен междинен свят. Аз държа да направя нещо значително с живота си — да го превърна в истински. Мислех да се занимавам със скулптура, но сега знам, че контролираната лудост, която се изисква, за да бъдеш творец, не е присъща на нашето семейство. Може би само татко е такъв, и то без да е творец. Ала неговото изкуство е невидимо. Той се променя за секунди и обърква себе си и всички останали кое е реално и кое не. Господи, сигурно сме нещо средно между мама и татко!

Тя е праволинейна и здраво стъпила на земята, макар татко да казва, че земя не съществува . Организирана е и знае какво иска и как да го постигне. Татко е програмиран провал и псевдо философ. Би било страхотно да изваеш истински философски камък. Спайк би желал да опита такова нещо. Това е в стила му.

И все пак, макар да е странно, татко е чувствителен, интелигентен и отговорен. Жалко. Вечно върши нещо и се опитва да помага на мама в къщната работа. Домошар е, но същевременно ходи и на работа. Много ни е разглезил. Няма мъже като него. Всъщност, не е такъв. Всичко е част от някаква безумна игра, в която само той знае правилата и непрекъснато ги променя.

Подобно на Спайк, мъжете, с които продължавам да се срещам, са или чувствителни, интелигентни, интересни и жизнени, или обикновени, що-годе поносими жребци, които ту ме възбуждат, ту не, а единственото им желание е да имат постоянна работа, деца и успешна кариера.

Средно положение няма. Мисля, че точно това се случи с Пег — омъжи се за човек, който ставаше за момента. Но сега тя иска повече вълнения и мъж с буйно въображение. Трябва да я запозная със Спайк. О, не! Прекара ли и един ден в пустинята, тя ще се моли да се върне при Джордж. Опитвам се да й обясня, че идеалната комбинация вече не съществува. Нещо е станало.

И така, възможностите са следните — или раждаш бебе от интересен мъж, когото наистина уважаваш, или се обвързваш с някой смотаняк, който ще бъде постоянно с теб, дори когато вече не го искаш. Страхотен избор, няма що.

Най-после приключвам с нещата, които трябваше да направя. Надявам се всеки да ги хареса, когато ги получи.

Качвам се по стълбата и тихо се мушвам в леглото. Вече не ми е топло. Лягам по гръб и главата ми не се върти. Мисля, че най-сетне съм готова да се отпусна и да заспя, когато съвсем неочаквано започвам да плача като бебе. Хленча в навечерието на Коледа — точно когато очаквах, че ще бъда най-щастлива.