Джим Стовъл - Последният подарък

Изправих се бавно (което не е странно, когато си на осемдесет). Погледнах го по начин, който успешно бях използвал през годините си като съдия.

— Младежо — казах аз, — имаш две, само две възможности. Можеш да следваш указанията на Ред Стивънс или да се оттеглиш на момента. Мога да ти кажа обаче, че отношението ти дава сериозна заявка, че ще изгубиш големия подарък, който чичо ти е планирал да ти остави.

Джейсън се отпусна на стола и въздъхна.

— Добре тогава, да продължаваме — каза той. — Какво следва?

Госпожица Хейстингс донесе кашона на Ред Стивънс и го сложи до мен на масата. Извадих следващата видеокасета, а госпожица Хейстингс я сложи във видеото. Ред Стивънс се появи за пореден път и започна да говори.

— Джейсън, при първата ти среща с господин Хамилтън ти ме чу да казвам, че той е моят най-добър приятел. Думата приятел се използва твърде често от хора, които не знаят какво означава тя. Днес хората наричат всеки свой приятел. Млади човече, ако доживееш моите години и можеш да преброиш истинските си приятели на пръстите на двете си ръце, значи си късметлия.

Сега, Джейсън, ще споделя с теб една случка, която обещах да не разказвам до края на живота си. Тъй като, когато гледаш този запис, вече ще съм мъртъв, и тъй като си заедно с човека, на когото обещах, смятам да я споделя. Както знаеш, аз отпразнувах седемдесет и петия си рожден ден и се радвах на сравнително дълъг живот без особени болести. Невинаги обаче е било така.

Помня как на тридесет и осем години влязох в болницата с висока температура. Лекарите не бяха сигурни какво ми има и повикаха всевъзможни специалисти от цялата страна. В крайна сметка диагнозата ми се оказа рядко срещано заболяване на бъбреците, при това нелечимо. Единствената надежда за мен беше новата за тогава процедура — трансплантация на бъбрек.

Имай предвид, че тогава никой не беше чувал за нея и нямаше толкова много донори, както днес. Обадих се на господин Хамилтън, който винаги е бил мой адвокат, и му казах, че трябва да започнем национално издирване на донор. Бях много уплашен, защото специалистът ми беше казал, че без трансплантация може да умра за няколко седмици. Представи си колко бях облекчен, когато господин Хамилтън ми се обади след два дена и ми каза, че е намерил донор „някъде на Източния бряг“.

Както се досещаш, операцията беше успешна и ми донесе още много години живот. Това, за което съм сигурен, че не се досещаш, и което никой друг до днес не знаеше, е, че бъбрекът, който господин Хамилтън откри, беше неговият собствен.

Ред спря, за да пийне вода, а младият Джейсън Стивънс ме изгледа въпросително. Ред продължи от големия екран:

— Има само едно нещо на света, което може да обясни това. Нарича се приятелство. Знам, Джейсън, че си мислиш, че имаш много приятели. Истината е, че имаш много хора, които искат парите ти или нещата, които те могат да купят. Като изключим времето при Гас Колдуел, ти не си работил и един ден през живота си, не си свършил нищо, което бих могъл да нарека продуктивно. Но винаги си бил център на вниманието и лесна плячки за хищниците, които наричаш приятели.

— През следващите тридесет дена искам да прекараш много време в мислене и наблюдаване. Искам да откриеш кои според теб са принципите на истинското приятелство и да направиш така, че да можеш да докладваш на господин Хамилтън за пример на истинско приятелство, което може да демонстрира твоите принципи. Джейсън, в живота си не можеш да направиш нищо, което да подобри качеството на твоето съществуване повече, отколкото да се научиш да разбираш и да пазиш приятелството.

Записът свърши, а Джейсън изпадна в дълбок размисъл. Най-накрая измънка:

— Не разбирам. Тоест…

Аз го прекъснах:

— Зная, че не разбираш. Точно това е въпросът. Само се надявам да запомниш думите на чичо си и за твое добро до края на месеца поне да започнеш да разбираш. Ще очаквам с нетърпение да докладваш.

Излязох от конферентната зала, оставяйки младия Джейсън Стивънс с новата му задача.

В последния ден от месеца госпожица Хейстингс се обади в кабинета, за да ме уведоми, че Джейсън Стивънс е уговорил среща и ще дойде до час. Облегнах се на стола и се замислих за дългогодишния си приятел Ред Стивънс. Не можех да си представя как е възможно да научиш някого колко дълбоко може да стане едно приятелство, особено ако човекът никога не го е преживявал. Признавам, че хранех големи съмнения и имах лошо предчувствие, мислейки си за шансовете на Джейсън да успее да изпълни задачата, която Ред Стивънс му бе поставил.