Джим Стовъл - Последният подарък

Докато ни помагаше да се настаним в камиона, Гас отговори през смях:

— Не повече от километър и половина, след което ще завием и ще продължим нататък. Не се притеснявай, няма да те оставим без работа. Ще ми се и аз да бях получавал по един долар на всяка подпора, която двамата с Ред Стивънс сме забили в Тексас.

Оставихме Джейсън с новото му занимание.

След почти четири седмици двамата с госпожица Хейстингс се върнахме от успешна командировка в Остин. Гас отново ни взе от летището и докато караше към ранчото, не се стърпях и попитах:

— Е, как се справя младият Джейсън?

Гас се усмихна и отговори:

— Не вярвах, че ще се справи. При целия този пек, пришките и голямата горещина не беше трудно да се откаже, но мисля, че ще бъдете приятно изненадани.

Когато стигнахме ранчото, Гас ни закара директно на мястото, където Джейсън бе работил първия ден. Направи ми впечатление, че оградата този път стигаше доста по-надалеч, а Джейсън не се виждаше. Гас продължи да кара и когато изкачихме малко възвишение, забелязах Джейсън в далечината.

Бе настъпило истинско преобразяване. Джейсън бе хванал тен от слънцето, бе отслабнал от физическия труд и когато пристигнахме, работеше енергично. Той ни махна и се приближи, докато слизахме от камиона.

— Джейсън, ти ли изкопа всички тези дупки и заби всички тези подпори? — попитах аз.

В очите му проблеснаха искри на задоволство и той отговори:

— Тъй вярно, сър. Всички до една. Даже са прави.

Гас преметна ръка през рамото на Джейсън и каза:

— Синко, не бях сигурен дали ще се справиш, но ти се оказа добър помощник. Преди около шестдесет години двамата с чичо ти Ред открихме, че ако човек може да работи такъв тип работа и я върши качествено и с достойнство, той може да работи всичко. Смятам, че научи добре своя урок. Време е да се връщаш в Бостън.

Бях шокиран от отговора на Джейсън:

— Имам да сложа само още няколко, за да завърша тази част. Не може ли да тръгнем утре сутринта?

На следващия ден след закуска Гас предложи да ни закара до летището. Джейсън взе чантите и ги изнесе на верандата, но вместо с пикапа, този път Гас се появи с нов кадилак.

Джейсън се засмя и попита:

— Господин Колдуел, къде ви е камионът?

Гас се усмихна и отговори:

— Не мога да накарам един от най-добрите си помощници да се търкаля заедно с багажа в пикапа. Хайде, да те закараме до летището.

Докато летяхме на десет хиляди метра над централните щати, не можех да спра да мисля за Ред Стивънс и урока по труд, който бе предал на Джейсън. Надявах се този урок да означава за Джейсън също толкова, колкото означаваше и за мен.

Понякога в живота човек върви по път, за който не е сигурен, че ще излезе ползотворен. Но изведнъж от нищото сякаш по чудо получава малък знак, който му показва, че е на прав път. За мен такъв знак беше моментът, в който Джейсън Стивънс се яви на втората от ежемесечните ни срещи.

Двамата седяхме на обичайните си места в конферентната зала и обсъждахме трудовия му стаж в Алпайн, Тексас. Госпожица Хейстингс се върна от хранилището с кашона на Ред Стивънс. Без някой да му казва, Джейсън стана от стола си и помогна на госпожица Хейстингс, като взе кашона от ръцете й и го донесе до масата.

На повечето хора това едва ли би направило впечатление, защото го считат за нещо изключително дребно. Но аз знаех как е възпитан Джейсън и как винаги е приемал подобни дребни жестове за даденост. Реших да гледам на тази случка (колкото и да беше незначителна) като на положителен знак.

От големия екран отново ни гледаше Ред Стивънс. На лицето му имаше лека закачлива усмивка, която предполагам се дължеше на размишленията му за преживяванията на Джейсън в ранчото на Гас Колдуел. Гласът му проехтя в залата:

— Е, Джейсън, добре дошъл от Едемската градина, позната като Тексас. Щом в момента ти говоря, значи си оцелял през месеца с Гас Колдуел. Винаги съм смятал, че пришките по ръцете правят добро на хората.

Не е за вярване, но чух как Джейсън леко се засмя.

Ред продължи:

— Днес ще говорим за най-погрешно възприеманата стока на света — парите. Там, където са необходими, те са незаменими, но във всичко останало са напълно безполезни.

Например всичките пари на света не могат да ти купят и един ден живот. Затова и гледаш в момента тази видеокасета. Освен това е важно да разбереш, че парите няма да те направят щастлив. Бързам да добавя, че и бедността няма да те направи щастлив. Бил съм богат, бил съм и беден. При равни други обстоятелства да си богат е по-добре.