Джим Стовъл - Последният подарък

За щастие открих също, че Бог е милостив, и вярвам, че грешките ми са опростени. Струва ми се обаче, че членовете на моето семейство са необратимо повредени. Както болният кон — просто трябва да го изведеш навън и да го застреляш. За нещастие, както ме предупреди и моят адвокат господин Хамилтън, разстрел на цялото семейство няма да се приеме добре. Освен това той ми напомни, че Бог никога не вдига ръце от хората. Ето защо оставям в неговите ръце цялото си семейство, а чрез завещанието си им осигурявам доходи, с които да живеят, независимо дали някога ще открият истинския смисъл на живота или не.

От друга страна, ти, Джейсън, може би си последната надежда за нашето семейство. Макар краткият ти живот дотук да не предвещава нищо изключително, в теб има някаква искра, която се надявам заедно да спасим и превърнем в голям огън. Ето защо няма мигновено да те направя милионер за цял живот.

Джейсън отново удари с ръка по масата и се опита да каже нещо, но бе прекъснат от думите на Ред Стивънс.

— Джейсън, преди да отвориш уста и да изложиш както себе си, така и мен пред тези почтени хора, нека ти обясня какви са правилата.

На първо число всеки месец през следващата една година трябва да се срещаш с господин Хамилтън и госпожица Хейстингс, които ще ти дават поредната част от това, което отсега нататък ще наричам „Последния подарък“.

От мястото на Джейсън Стивънс до мен долетя дълбока въздишка.

Ред продължи:

— Сега, момче, не забравяй: Ако се окаже, че създаваш повече проблеми, отколкото си струва (което за теб няма да е трудно), господин Хамилтън просто ще те отстрани, без дори да ти обяснява.

И последно, обръщам се към теб, Теодор Дж. Хамилтън — усмихна се Ред и продължи, — знам, че си мислеше, че съм забравил цялото ти име, Тед. Искам да ти благодаря, че провеждаш от мое име тази малка спасителна акция за Джейсън. Също искам да ти благодаря, че беше възможно най-добрият приятел. През живота си съм натрупал много богатства, но и за миг не бих се поколебал да ги разменя за привилегията да стоя тук сега и да мога да кажа, че Теодор Дж. Хамилтън е бил мой приятел.

С това записът свърши и ние потънахме в тишина. Най-после Джейсън се обърна към мен и каза недоволно:

— Старият определено не беше с всичкия си.

Аз въздъхнах и отговорих:

— Е, млади човече, със сигурност някой не е с всичкия си и смятам, че този малък проект ще ни даде възможност да разберем кой е той.

Станах и подадох ръка на Джейсън, докато се отправях към вратата. Той пренебрегна моя жест и само каза:

— Чакай малко. Къде е уловката? Защо просто не ми кажеш какво става и какво получавам аз?

— Всичко с времето си, млади човече — отвърнах през рамо, докато излизах от стаята.

Вървях по коридора и чувах ядосания глас на Джейсън:

— Не можа ли да ми остави пари като на всички останали?

После чух и спокойния глас на госпожица Хейстингс:

— Обичаше те твърде много, за да го направи.

Трябва да си призная, че през следващите седмици бях много нервен. Успокоих се едва когато дойде първо число на следващия месец. Стоях си в офиса и се занимавах с други неща, опитвайки се да не мисля за факта, че Джейсън Стивънс ще пристигне скоро.

Най-накрая интеркомът иззвъня и госпожица Хейстингс ме информира, че младият Джейсън Стивънс е пристигнал и ме чака в конферентната зала. Докато госпожица Хейстингс изнасяше кашона на Ред Стивънс от хранилището, аз подбрах необходимите папки. Когато влязохме в конферентната зала, намерихме Джейсън излегнат в стола, с крака на масата. С широки крачки отидох до масата и плъзнах по нея кашона, който Маргарет ми беше подала, така че да събори краката на Джейсън.

— Добро утро, Джейсън — казах аз. — Радвам се, че си намерил стол и се разполагаш удобно в залата. Някои хора така и не научават коя мебел за какво се използва.

Джейсън махна пренебрежително с ръка и отговори:

— Давай да говорим по същество. Имам работа и срещи.

Засмях се и докато сядах, му казах:

— Младежо, сигурен съм, че ще имаш доста работа и срещи, но едва ли ще са тези, за които ми говориш.

Извадих следващата видеокасета от кашона и я подадох на Маргарет. Тя я пъхна във видеото и след малко на големия екран се появи Ред Стивънс с думите:

— Добро утро, Тед, добро утро, госпожице Хейстингс.

Искам отново да ви благодаря, че се захващате с тази труд на задача. Джейсън, на теб искам да припомня правилата. Ако дори веднъж през следващите дванадесет месеца не направиш това, което ти се възлага, или ако господин Хамилтън реши, че отношението и поведението ти е неприемливо, той просто ще прекрати процедурата и ти няма да получиш моя последен подарък за теб. Предупреждавам те за господин Хамилтън: изглежда много търпелив и издръжлив, но ако злоупотребиш с тези негови качества, младежо, ще разбереш, че си пуснал разгневен лъв от клетката му.