Джим Стовъл: Последният подарък

Прокашлях се и продължих:

— На най-малкия си син Бил — последния от преките ми наследници — оставям всички свои акции, облигации и инвестиционното си портфолио. Обаче, Бил, господин Хамилтън и неговата фирма ще ги управляват от твое име и от името на твоите наследници, за да остане нещо за раздаване, когато някой ден четат твоето собствено завещание.

Залата продължи да се изпразва, докато по-далечните роднини един по един получаваха своя бленуван дял от наследството. Накрая в стаята с госпожица Хейстингс и мен остана един самотен гост.

Погледнах през масата младия Джейсън Стивънс — двадесет и четири годишния син на племенника на моя дългогодишен приятел Ред Стивънс. Той от своя страна ме изгледа ядосано, предизвикателно и без капка уважение, както може да гледа само човек, отдал се цял живот на егоистичен гняв.

Той удари с ръка по масата и изджафка:

— Знаех си, че долният старец не ми е оставил нищо. Цял живот ме е мразил.

Джейсън стана и се запъти разярен към вратата.

— Не бързай толкова — извиках подире му. — И за теб пише в завещанието.

Той се върна на мястото си и ме изгледа с каменно изражение. Не искаше да издаде надеждата, която се бе зародила у него.

Отвърнах му със същото, решен да изчакам първо той да проговори. За нас, които сме ударили осемдесет лазарника, не е трудно да бъдем търпеливи. Най-накрая той не издържа и каза:

— Добре де, какво ми е оставил старият пръч?

Докато сядах и отварях папката, чух младия Джейсън Стивънс да казва под носа си:

— Бас държа, че нищо.

Облегнах се на стола си, усмихнах му се и казах:

— Млади момко, наистина нищо… и същевременно всичко.

Двамата с Джейсън Стивънс се гледахме мълчаливо, докато госпожица Хейстингс излезе от стаята и бързо се върна с кашон в ръцете. Сложи кашона на масата до мен и зае обичайното си място отдясно.

Обърнах се към Джейсън и казах:

— Млади човече, твоят прачичо Ред Стивънс ми остави този кашон в деня, когато подготви последното си завещание. Кашонът бе запечатан пред мен и оттогава според инструкциите на господин Стивънс се пази в нашето хранилище. Както добре виждаш, печатът е непокътнат. Имам детайлни инструкции как да процедирам с този подарък за теб.

Разчупих печата, бръкнах в кашона и извадих оттам видеокасета. Подадох я на госпожица Хейстингс, която пъхна касетата във видеото, вградено в едната стена на конферентната зала. После седна до мен с дистанционно в ръка.

Джейсън Стивънс изсумтя:

— Какво става тук? Всички си заминаха с милиони, а за мен — домашно видео?

Опитах се да игнорирам превземките му и отговорих:

— Мисля, че съвсем скоро всичко ще ти се изясни.

Кимнах на госпожица Хейстингс. Тя намали осветлението и пусна видеокасетата. След няколко секунди на екрана се появи седемдесет и пет годишният Ред Стивънс. Ред Стивънс беше голям човек — и на ръст, и в живота. Бе дошъл в Тексас от блатата на Луизиана само със своята решителност, сила и дрехите на гърба си. По време на Голямата депресия и войната бе изградил петролна и животновъдна империя от световен мащаб. Беше от хората, които обичат да държат нещата в свои ръце. Дори и сега простото му присъствие на екрана в дъното на конферентната зала изпълваше цялото помещение с нова енергия.

Ред Стивънс се прокашля и започна да говори:

— Е, Джейсън, щом гледаш този запис, значи вече съм ритнал камбаната, гушнал букета и съм получил вечната си присъда. Уверен съм, че инструкциите ми са били изпълнени мо-тамо, което означава, че в момента гледаш заедно с най-стария ми и най-скъп приятел Теодор Хамилтън и неговата доверена сътрудничка Маргарет Хейстингс. Синко, няма как да го знаеш, но тези двама души са едни от най-добрите хора в широкия бял свят.

Ред направи пауза от няколко секунди и се обърна директно към Маргарет и мен, употребявайки галеното обръщение, което единствено той имаше правото да използва.

— Тед, искам да благодаря на теб и на Маргарет, че днес се занимахте с всичките ми любими и нелюбими роднини. Сигурен съм, че нито един от тях не се е държал достойно за похвала. Също така искам да ви се извиня за лошото поведение, което съм сигурен, че Джейсън вече е проявил по време на процедурата.

Ред отново направи пауза, прокашля се и каза:

— Джейсън, аз живях с голям размах. Имах много големи постижения, но и много големи грешки. Една от най-големите беше, че на всеки от семейството осигурявах всичко, от което си мислеше, че се нуждае. Трябваха ми години да разбера, че всичко, което правим, знаем и имаме в този живот, е дар от добрия Господ. Той има специален план за всеки един от нас и е осигурил всичко, от което се нуждаем, за да изпълним този план. Дълги години се опитвах да постигна щастие или да го купя за моите приятели и роднини. Едва на стари години осъзнах, че всяко щастие идва от даровете, които Бог ни е дал. За жалост парите и притежанията, които раздадох, не помогнаха на техните получатели да разберат даровете, които са били предвидени за тях. В опитите си да се реванширам за своето вечно отсъствие, аз им давах материални блага. Така ги ограбих от всичко, което прави живота прекрасен.