Джим Стовъл: Последният подарък

Джейсън ме погледна, търсейки одобрение. Кимнах му да продължи. Все още неуверен той като че ли придоби малко повече смелост и погледна отново листа си.

— Когато стигнах мола, започнах да си търся място за паркиране. Забелязах млада жена с бебе, която стоеше пред стара кола и викаше на някакъв мъж с камион, който беше паркирал зад нея. Спорът, изглежда, беше разгорещен и тъй като бяха заели две от най-добрите места на паркинга, аз спрях и попитах какъв е проблемът. Мъжът ми каза, че работи в магазин за коли втора употреба и че жената не си е плащала последните две вноски. Каза ми, че вноските й са само сто долара на месец. Момичето се разплака и каза, че бебето й е болно и че ако загуби колата, ще загуби и работата си и тогава не знае какво ще стане. Попитах мъжа колко още й остава, за да изплати колата. Оказа се, че има още четири плащания по сто долара. Дадох му четиристотин долара и той й написа разписка, че колата е изплатена. Ето копие от разписката.

Джейсън сложи на бюрото ми измачкана и зацапана бележка, след което продължи:

— В мола се натъкнах на младо семейство с две малки деца в магазина за играчки. Децата постоянно молеха за различни играчки, но родителите с тъга им казваха, че тази година Дядо Коледа сигурно няма да дойде, защото тати е бил уволнен. Докато децата бяха в другия край на щанда и се прехласваха по някакви плюшени играчки, аз подадох на майката триста долара и я помолих да докара Дядо Коледа у тях.

На излизане от мола забелязах възрастна жена, която стоеше на пейката. Тъкмо когато я подминах, тя изтърва портмонето си. Наведох се да й го подам и забелязах, че е плакала. Когато я попитах какъв е проблемът, тя ми каза, че двамата със съпруга й Харолд (с когото били женени от петдесет и седем години) за пръв път в живота си не могат да свържат двата края. Неговите хапчета за сърце стрували шестдесет долара на месец, а аптеката в мола не приемала купоните й за храна. С двеста долара купих лекарства на Харолд за три месеца и останалите двадесет долара от рестото дадох на жената, за да го заведе в любимия им ресторант.

Джейсън ме погледна с очакване, а аз се усмихнах и му казах:

— Дотук звучи добре, но трябваше да намериш пет души.

Джейсън стана още по-нервен и обясни:

— Докато карах един ден, подминах развалена кола, която бе спряла на пътя. Отбих и слязох. Така се запознах с един млад човек — Браян. Той е горе-долу колкото мен и открихме, че имаме много общи неща. Обадих се от мобилния си телефон на пътна помощ и те го прибраха гаража си. Автомонтьорът каза, че двигателят на колата е зле повреден и трябва да се смени.

Браян направо изпадна в паника, защото колата му трябваше, за да ходи на работа и да се връща. Монтьорът каза, че ще му струва седемстотин долара. Браян едва не припадна, защото нямаше никакви пари, така че аз му дадох необходимата сума за нов двигател.

Винаги прецизната госпожица Хейстингс се обади с леко разтреперан глас:

— Сър, това прави общо хиляда и осемстотин долара. Мисля, че задачата беше Джейсън да раздаде само хиляда и петстотин.

Разтревожен Джейсън застана на ръба на стола и каза:

— Добавих триста долара от собствените си пари. Това проблем ли е?

Госпожица Хейстингс ме изпревари и отговори:

— Разбира се, че не. Господин Хамилтън е справедлив и разумен човек.

После ми хвърли пронизващ поглед и каза:

— Нали така, господин Хамилтън?

Уверих Джейсън и упоритата госпожица Хейстингс, че действително съм справедлив и разумен и че смятам, че Джейсън е научил важен урок за стойността на парите. Надявах се, че никога няма да го забрави. Аз също.

На следващата сутрин госпожица Хейстингс ме уведоми, че Джейсън Стивънс е пристигнал и ще чака в конферентната зала. След успешните му пътешествия в страната на труда и парите се надявах, че враждебното му отношение се е изпарило. Когато обаче влезе в залата, бързо разбрах, че не е така. Преди още да съм седнал, той ме подхвана:

— Вижте, защо трябва да правя всичко това? Направо е смешно. Имате копие от завещанието — трябва да знаете какво е наследството ми. Защо не прескочим всички тези глупости и не се съсредоточим върху главното?

Аз му се усмихнах и казах:

— Добро утро, Джейсън. И аз се радвам да те видя. Надявах се, че след урока на чичо ти за парите ще си разбрал каква е целта на цялата процедура.