Джим Стовъл - Последният подарък

Тук всички се засмяхме. Ред придоби по-сериозно изражение и продължи:

— Джейсън, ти нямаш никаква представа и концепция за стойността на парите. Вината не е твоя, а изцяло моя. Надявам се през следващите тридесет дни да започнеш да схващаш какво означават парите за живота на реалните хора в реалния свят. Липсата на разбиране за парите е основната причина за голяма част от насилието, стреса, разводите и липсата на доверие в света. За теб тези идеи са чужди, защото винаги си считал парите за нещо като въздуха. Той никога не свършва — просто трябва да си поемеш още един дъх.

Зная, че винаги ходиш с много пари в джоба и ги харчиш неразумно. Поемам пълна отговорност за това, защото съм те лишил от привилегията да разбираш връзката между работата и парите.

През изминалия месец ти започна да разбираш от единия край какво удовлетворение и удоволствие можеш да получиш от това, че си свършил добре дори и най-непретенциозната работа. Тъй като парите най-често са резултат от труда на хората, смятам, че е време да започнеш да разбираш и тях. Ако Гас Колдуел трябваше да ти плати за работата, която си свършил през месеца, щеше да ти даде около хиляда и петстотин долара. Зная, че за теб това е почти нищо, но мога да те уверя, че това е справедливото ти възнаграждение.

Преди да си тръгнеш днес, господин Хамилтън ще ти даде плик от кашона. В него има хиляда и петстотин долара. През следващия месец искам да отидеш и да намериш пет души, за които част от тези хиляда и петстотин долара могат да бъдат решаващи. Искам да обърнеш внимание как притеснението от липсата на пари им пречи и как, когато им дадеш парите, те могат да се съсредоточат върху важните неща в своя живот.

Съзнавам, че в миналото вероятно си издухвал хиляда и петстотин долара за няколко часа с така наречените си приятели. Време е да започнеш да разбираш какво могат да направят толкова пари, дадени на правилното място. До края на месеца трябва да докладваш на господин Хамилтън за пет такива случая, като опишеш всяка ситуация и съответно своята намеса. Ако господин Хамилтън сметне, че си научил урока за дара „Пари“, ще ме видиш отново следващия месец.

Образът на Ред изчезна от екрана и в залата настъпи кратка тишина. После Джейсън се обърна към мен и каза:

— Не мисля, че разбрах какво трябва да направя. Къде да търся тези хора, колко…

Аз го прекъснах:

— Млади човече, каквото чу ти, това чух и аз. Нямам право да ти давам допълнителна информация и да ти помагам. И този, както и останалите уроци, на които чичо ти иска да те научи, е такъв, че трябва сам да го проумееш. Мога да те уверя, че Ред Стивънс не обичаше половинчатите неща и ти е дал всичко, от което се нуждаеш, за да успееш.

Посегнах към кашона и извадих малък плик — точно както бе казал Ред. Подадох плика на Джейсън и казах:

— Ще чакаме с нетърпение да те видим в края на месеца.

Джейсън стана бавно. На лицето му се четеше объркване. Тръгна бавно към вратата. Двамата с госпожица Хейстингс останахме в залата още няколко минути. Най-накрая тя наруши тишината:

— Мисля, че няма никаква представа какво да прави с парите в плика.

Замислих се за момент и отговорих:

— Повечето от нас са научили стойността на парите в продължение на много години. Джейсън е отсъствал от училище и има много да наваксва.

Джейсън се обади в предпоследния ден на месеца. Признавам, че бях малко неспокоен. Уговорихме си среща за следващата сутрин. В уречения час госпожица Хейстингс го въведе в офиса ми и двамата седнаха на кожените столове пред моето бюро.

Джейсън изглеждаше малко разтревожен и неуверен. За момент се замислих какво щях да направя, ако ми бяха дали един месец да открия пет души, на които мога истински да помогна с пари. След това се върнах към задължението си да действам като адвокат на Ред Стивънс, който трябва да се разпореди с наследството му. Знаех, че ако Джейсън не се е справил с изискванията, ще трябва да прекратя процедурата. Заради Джейсън, а трябва да призная и заради самия себе си, не исках да става така.

Най-после се обърнах към Джейсън и го попитах:

— Е, млади човече, готов ли си с докладите?

Джейсън кимна утвърдително и извади от вътрешния си джоб измачкан лист. Прокашля се и започна бавно да говори:

— Не съм сигурен, че това е, което се искаше, но както и да е. Първо, една вечер късно си карах колата и минах покрай благотворителна акция за миене на коли. Беше почти тъмно и предположих, че приключват. Спрях и попитах отговорника откъде е групата и как върви набирането на средства. Той ми каза, че са от скаутския клуб и се опитват да съберат пари, за да отидат на националната сбирка на скаутите следващата седмица. После сподели, че не са очаровани от резултата, защото това бил последният им шанс, а парите не им стигали за няколко от момчетата. Попитах го колко още пари им трябват. Човекът каза тъжно, че им трябват почти двеста долара, а скоро трябва да разчистят мястото и да си тръгнат. Паркирах колата и казах на момчетата да я лъснат до блясък. Когато свършиха, връчих на едно от тях двеста долара и си заминах.