Джим Стовъл - Последният подарък

Двамата с госпожица Хейстингс седяхме мълчаливо край конферентната маса. И двамата внимателно наблюдавахме изражението и излъчването на Джейсън. Изглеждаше обременен. Поздрави ни набързо и смотолеви:

— Надявам се, че… тоест… не съм сигурен…

Госпожица Хейстингс го прекъсна:

— Ако добре помня, днес трябва да докладваш на господин Хамилтън доколко си разбрал приятелството.

Джейсън ме погледна, изпълнен със съмнение, а аз кимнах и го насърчих с усмивка. Той започна:

— Този месец мислих много за приятелството и се опитах да го опиша с няколко принципа. Стигнах до извода, че приятелството включва лоялност, посвещение и споделяне на живота. Усещам, че има и нещо по-дълбоко, но ми е трудно да го опиша с думи.

Най-добрият пример за приятелство, с който мога да опиша тези принципи, е историята, която ми разказа Гас Колдуел, докато работех за него в Тексас. Той ми разказа как, когато двамата с чичо Ред започнали да се занимават с животновъдство, техните ферми били разделени на километри, но двамата, заедно с още няколко фермери използвали едни и същи пасбища. Всяка година фермерите се събирали, за да подберат и да жигосат всички свои телета, родени през последната година.

Господин Колдуел ми обясни, че малките телета ходят по петите на майките си, така че не е трудно всяко теле да бъде жигосано със същия знак, който има и неговата майка.

Изглежда, в ранните години господин Колдуел се притеснявал, че от чичо Ред няма да излезе добър фермер. Затова веднъж, когато били на годишното събиране, Гас жигосал няколко от своите телета със знака на чичо Ред. Каза ми, че по този начин прехвърлил около тридесет свои телета на чичо Ред.

В края на сбирката обаче, когато Гас преброил животните със своя знак, той открил, че вместо да има с тридесет телета по-малко, той имал с около петдесет повече.

Дълги години бил озадачен от случилото се, докато веднъж, когато двамата с чичо Ред били на риболов, чичо Ред не казал на Гас, че в ранните години на съвместната им работа се притеснявал, че Гас няма да успее в бизнеса. Тъй като не искал да изгуби най-добрия си приятел и съсед, той жигосал част от своите телета със знака на Гас Колдуел.

Джейсън спря да говори и потърси с поглед нашето одобрение. После продължи:

— Тази история на господин Колдуел описва най-добре как аз разбирам елементите на приятелството. Зная, че за да изградиш подобно приятелство, трябват много години, но вярвам, че си струва.

Както знаете, миналия месец се запознах с Браян, когато колата му се беше счупила на пътя. Помогнах му да си купи нов двигател и оттогава насам вършим заедно разни неща. Надявам се някой ден с него да бъдем приятели като Гас Колдуел и чичо ми Ред.

Джейсън ме погледна право в очите и каза:

— Също се надявам да бъда толкова добър приятел, колкото сте бил вие за Ред Стивънс.

Усмихнах му се и казах:

— По моя скромна преценка си на път да го осъществиш. Единственото, което мога да добавя, е, че всяко усилие, което вложиш за приятелството, винаги се връща многократно.

Благодарих на Джейсън, че сподели историята за Ред Стивънс и Гас Колдуел. Вече петдесет години знаех, че двамата са големи мъже и големи приятели. Разказът на Джейсън просто потвърди това още веднъж.

Госпожица Хейстингс изпрати Джейсън от конферентната зала, оставяйки ме насаме със спомените ми.

Облегнах се на стола и си спомних своя приятел Ред Стивънс. Замислих се как нашето приятелство бе започнало съвсем непретенциозно, без някой от нас двамата да си дава сметка докъде ще стигнат отношенията ни. Джейсън бе започнал да осъзнава какво означава да бъдеш приятел и аз се надявах новото му приятелство да остане за цял живот и да му донесе същото удовлетворение, което бяхме изпитали с Ред Стивънс от нашето.

Завещанието, което Ред Стивънс бе оставил на своя племенник Джейсън, бе най-необикновеното и потенциално най-важното дело, което някога бях обслужвал. С настъпването на четвъртия месец от едногодишното ни приключение с Джейсън не бях сигурен колко сме напреднали. Той бе дал много признаци за подобрение, но арогантното му егоистично отношение, родено от безгрижния живот, изпълнен с привилегии, продължаваше от време на време да се проявява.

На своеобразния ни месечен ритуал край конферентната маса той се намеси още преди госпожица Хейстингс да е пуснала видеокасетата: