Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Това не е добре.

— Какво?

— Ейприл е горе.

— Кой?

— Секретарката на училището. Чувам я да говори със Зилинска… чакайте, а сега тя… — СКРИЙТЕ СЕ!

Обезумяло се заоглеждахме за подходящо място. Единственото възможно беше под самите стълби. Бързо се смъкнахме надолу и коленичихме в тъмнината до стълбището. Дъските започнаха да скърцат под стъпките на секретарката. От тъмното ни ъгълче наблюдавах скъсаните й обувки, докато минаваше покрай нас. Слава Богу, дори не й хрумна да се огледа наоколо, а направо излетя през вратата на основната сграда. Носеше тежко палто и джобно фенерче в ръка.

— Излиза навън — уведоми ни Харисън. — Вероятно, за да те търси.

— Е — потреперих аз. — Няма да ме открие скоро.

Харисън ме погледна изумено, не можейки да повярва на егоизма ми.

— Да, но ще открие Джун и баща ми!

Разбира се! Ама че бях тъпа. Сложих ръка на рамото му.

— Трябва да предупредя татко — бързо каза той. — Вие двете ще се наложи да се справите сами. Слушайте ме. На горния етаж има коридор и определено не искате да влизате в последната врата в дъното.

— Да, знам, там е директорският кабинет.

— Вместо това ще влезете в стаята вляво. Ето ви ключ — дадоха ми го преди много време, тъй като съм единственият, който разбира нещо от компютри тук. Преди да влезете, ще чуете шум от стаята. Ако видите светлина под процепа на вратата, това е нормално. Вътре има нещо подобно на дивиди устройство и ще трябва да опитате да извадите дисковете от него. Ако не успеете, зарежете всичко и се махайте оттам.

— Успех — прошепнах аз.

— Гледайте да не ви хванат — отвърна той и изчезна през вратата след Ейприл.

Двете с Кармен се заизкачвахме бавно нагоре, като се ослушвахме и спирахме при най-малкия звук. Щом стигнахме почти до края на дългото стълбище, Кармен спря.

— Ще трябва да отидеш сама — обърна се към мен тя.

Сериозно ли говореше? Нямаше начин да се справя сама горе. Предполагам ужасът се беше изписал на лицето ми, защото тя продължи:

— Ти си много по-бърза и освен това знаеш пътя горе. Аз никога не съм се качвала в директорското крило. Ако се появи опасност, само ще те забавя. Тук мога да остана на стража и ако се зададе някой, да изтичам да те предупредя.

В думите й имаше известна логика, особено в това да остане и да следи за опасности, но въпреки това ми се струваше, че просто търси начин да се измъкне и беше измислила твърде добро оправдание за това. Всичките ми съмнения се върнаха с пълна сила.

— Идваш с мен — казах аз.

— Не, не идвам — прехапа устна тя и ме изгледа сериозно.

— Защо седеше в стаята с Морийн, след като всички останали момичета са събрани в общата стая?

— Защото Ребека и Бланк бяха чули за отвличането на Виена и на мен веднага ми стана ясно, че ако успееш да се измъкнеш, ще дойдеш да ме потърсиш. Когато казах на Морийн, че няма да ходя никъде, тя стана подозрителна и заяви, че нямало да ме остави сама. Я чакай, ти да не би да не ми вярваш?

— Значи си продължила да дружиш с Ребека и Бланк без мен? Животът продължава, а?

Осъзнавах, че звуча тъпо и жалко, но просто не знаех как да се справя с чувството, че не мога да имам доверие на никого.

— Срещите ни в гората продължиха и без теб, Анжела.

— Сериозно ли? — опулих се аз, усещайки как гърлото ми се стяга.

— Не се дръж така. Прекарахме повечето време в къщичката, обмисляйки начини да те измъкнем оттам.

Тя изглеждаше толкова тъжна и отчаяна от мисълта, че е възможно да й нямам доверие, че сърцето ми внезапно се изпълни със съжаление и срам.

— Разбира се, че ти вярвам — бързо казах аз, — просто… наистина сега не е моментът да ти обясня. Чакай ме тук. Ще се върна колкото се може по-бързо.

Тя кимна с облекчение.

— Окей. Слава Богу, че не си ядосана. Имаш петнадесет минути, след това се качвам да те търся. Ще се ослушвам. Ако Зилинска случайно те хване, опитай се да не въвличаш никой друг в обясненията си. Аз ще предупредя другите през това време.

При тези думи отново ме заля вълна от недоверие, но нямаше време да се разправяме сега. Освен това, ако се стигнеше дотам, наистина нямаше смисъл всички да бъдем заловени. Кимнах към Кармен за последно и бързо се запромъквах нагоре към кабинета на Зилинска. Щом стъпих в коридора, видях, че повечето лампи са изгасени, с изключение на мъждукащата светлина от една малка резервна крушка. В края на коридора имаше две врати, една срещу друга, точно както Харисън ми беше обяснил. Изпод едната от тях струеше ярка светлина. По лекото бръмчене веднага познах, че вътре явно има много мощна машина или компютър, който издава този звук. Точно преди да отворя вратата обаче, чух гласове.