Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Къде, по дяволите, беше Джун!?!

И тогава я видях. Тичаше към гаража от отсрещната му страна, с почервеняло от студ лице и замръзнали кичури коса, подаващи се изпод вълнената шапка. Тя се обръщаше и поглеждаше назад на всеки две секунди, сякаш се страхуваше, че някой я преследва, което ме накара да се свия още по-ниско между бусовете. Видях как спря пред една голяма машина, покрита с дебел вълнен плат и свали ръкавиците си. И двете забелязахме по едно и също време висока тъмна фигура, която се материализира в гаража и която едва след това идентифицирахме като Мистър Дериан. Носеше абсурдната си дебела зимна шапка и дълго до коленете палто.

За момент тя го изгледа хладно. След това почти неохотно вдигна ръце и го придърпа в обятията си, като притисна устни в неговите. Гледах ги стъписана, докато тя прокарваше ръце по набръчканото му лице и сивата му коса. Той леко отвърна глава от устните й, но остана в прегръдката й.

— Всичко готово ли е? — попита той нервно.

— Не — отвърна тя. — Анжела я няма.

— Остави я — сряза я той. — Време е.

— Успокой топката, тигре.

— Нямаме време !

— Запали сноумобила. И ми дай само минутка.

— Добре, Джун. Или може би трябва да те наричам Джу–Ан?

— Млъкни.

— Какво ще обясниш на Анжела, когато дойде? Нещо на френски? Измамницата ми тя!

Мистър Дериан определено беше в игриво настроение, но Джун го изгледа сериозно, без да се усмихва.

— Мислех, че намираш сладкодумието ми за забавно.

— Можеш да лъжеш мен, колкото си пожелаеш. Винаги ще си малкото ми момиче от Айова.

Тя се подсмихна, но гласът й беше тъжен.

— И ти вярваш, че съм била искрена, дори когато съм ти казала това ли?

Мистър Дериан отметна плата от сноумобила. Осъзнах, че в него имаше място само за двама. Максимум трима човека. Но определено нямаше място за Кармен. И Харисън. Дериан запали машината, когато и тримата рязко вдигнахме глави. Нещо се приближаваше към нас. В далечината проблясваха фенерчета.

— Мамка му, Анжела — изръси Джун, загледана в снега.

Притаих дъх и пристъпих напред.

Не помръднах от мястото си. Само натъпках измръзналите си ръце още по-навътре в джобовете.

— Няма да вземеш мен и Кармен с вас, нали?

Джун погледна към Мистър Дериан и сноумобила.

— Може би ще има място за теб — каза тя.

— Може би? Мис Айова?

— Ох. Добре де, не съм французойка, не се впрягай толкова. Хайде, идвай.

— Не тръгвам никъде без Кармен.

— Хубаво! И къде, по дяволите, е тя?

— Точно тук — чух гласа на Кармен и тя изникна от тъмнината навън до мен, докато моторът на сноумобила бавно захърка и запали. — Мислех, че имаш истински автомобил — продължи тя. — Трябва да вземем Бланк, Ребека и Райли.

— И останалите момичета от Лилавата група — добавих аз.

Мистър Дериан се качи в сноумобила и хвърли въпросителен поглед към Джун.

— За Бога, Джун, какво си им обещала?

— Вижте — каза Джун. — Няма начин нормален автомобил, дори камион, да мине през този сняг. И точно това е в наш интерес, сладурчета. Аз ще взема сноумобила и ще тръгна напред с Дериан. Никой от училището няма да успее да ни проследи. Ще намеря помощ и ще се върна за вас.

— Току-що каза, че никакво превозно средство не може да стигне дотук — прекъсна я Кармен. — Как по-точно ще доведеш помощ?

— Стига си хленчила — сряза я Джун. — Ще се обадя в телевизиите и така нататък и те ще затворят училището, ето така. След това всички ще са свободни.

— Това ще отнеме седмици — твърдо продължи Кармен. — Дотогава всички ние ще бъдем наказани. Или по-лошо. Мъртви.

— Джун — обади се мистър Дериан нервно и посочи с ръка далечния край на двора. В тъмнината проблясваха десетки фенерчета. Търсеха ни.

— Хайде — сепна се Джун. — Анжела, качвай се. Ще вземем и теб. — Анжела! — подскочи Джун. — Идвай бързо! И ми кажи, че носиш записите.

Докато гледах как Джун се качва в сноумобила зад мистър Дериан, обвивайки с ръце кръста му, се зачудих къде ли щях да се озова, ако тръгнех с тях. Със сигурност нямаше да позволя да стана третата част в тяхната извратена двойка. Не бих могла да се върна при родителите си във Вирджиния, нито в Тексас, защото дядо ми вече беше мъртъв. Съмнявах се Тревор да иска да има, каквото и да било общо с мен. Може би родителите на Кармен щяха да ми позволят да остана при тях, но шансовете бяха твърде малки, като се имаше предвид истеричното им отношение към приятелството й с Ингрид. А и Кармен нямаше изгледи да се измъкне от „Хидън Оук“ скоро.