Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Сгушихме се в снега като мишки и зачакахме със стиснати очи, молейки се да не ни забележат. Светлините на фенерчетата бяха съвсем близо. Чувах нечии стъпки почти до себе си в тъмнината. Изведнъж в затворените ми очи нахлу червена светлина. Бяха ни намерили!

— Ставайте, девойки — чух познат глас. Харисън!

Очите ми се ококориха.

— Ама как…? — опулих се аз.

Той се огледа наоколо, за да види дали някой го беше забелязал, след което се смъкна на земята до нас.

— Аз съм единственият, който всъщност знаеше накъде сте се запътили. Така че беше логично да ви открия пръв. Просто трябваше да стана доброволец в издирвателната операция.

Той ме прегърна през кръста.

— Да не би да си на тяхна страна? — попитах аз.

— Разбира се, че не, глупаче. Сега ме чуйте. Зилинска е вдигнала цялото училище на крака, за да ви търси. Извикала е и полиция, която ще бъде тук веднага, щом се справи с бурята.

Не исках да му казвам какво бях научила преди малко за мистър Дериан, но думите излетяха от устата ми, преди да успея да ги задържа.

— Харисън, баща ти…

Той поклати рязко глава.

— Бляк. Мисля, че знам какво ще ми кажеш. Не искам да говоря за това.

— Но наистина… — опитах пак аз.

— Не сега. Трябва да тръгваме — изправи се на крака той.

— Чакай — прошепнах аз и го издърпах обратно долу.

— Да — обади се Кармен. — Къде по-точно отиваме?

— Няма да се върнем обратно в училището — казах аз. — Никога. За нищо на света. Махаме се оттук.

Бях помислила за това. Едва ли имаше чак толкова много полицаи в района. Момичетата от Лилавата група все още имаха числено превъзходство, можеха да удържат фронта поне за известно време. И всички щяха да са прекалено заети с тях, за да тръгнат да търсят няколко избягали.

— Хубаво — каза Харисън. — Има само две неща. Първо — никъде няма да ходите сами. Второ, няма да ходите пеша. С баща ми имаме ски.

— Да вървим да ги вземем — бързо се обади Кармен.

— Момент — спрях ги отново аз. — Някой трябва да отиде до гимнастическия салон и да види какво става там. Ако учителите са влезли, нямаме шанс да се измъкнем. Ако бунтът продължава, трябва да се уверим, че няма да приключи скоро.

— Аз ще отида — предложи Харисън.

— Не — отсече Кармен. — Аз ще отида. Само ти знаеш къде са тези ски. Ще се срещнем отвън пред изгорялата сграда.

Тя се изправи и бързо се запридвижва напред, приведена на две, оглеждайки се предпазливо около себе си. Двамата с Харисън също се насочихме към кампуса. Виждах и чувах учителите около мен съвсем ясно. По едно време д-р Хъндрик се озова едва на няколко стъпки от нас и аз клекнах на земята, колкото мога по-ниско, заривайки се в снега. Харисън застана пред мен и присветна с фенерчето си, оплаквайки се на висок глас, че още никой не е намерил. След това отново се запромъквахме напред. Ските бяха в задната част на апартамента на Дериан, облегнати на една от тръбите за парното. Били са там през цялото време, но така и никога не им бях обърнала внимание като средство за придвижване. Харисън изтича и ги свали от стената.

— Те са само за двама — отбелязах аз.

— Да, ами май ще сте само двете с Кармен.

Опита се да прозвучи ведро, но гласът му беше тъжен.

— Може би има и друг чифт някъде тук?

— Не мисля — поклати глава той.

Харисън трябваше да бъде един от двамата, които да тръгнат. Беше отраснал тук, но имаше приятели долу, в града. Баща му го беше изоставил. Не можех да го оставя тук съвсем сам. Да не говорим, че той вероятно беше единственият достатъчно здрав физически, за да издържи спускането.

— Може би ти и Кармен трябва да тръгнете — задавено казах аз. — Аз ще се грижа за кучето ти тук, докато доведете помощ.

Той пусна ските на земята и ме придърпа към себе си. Ледът от якето му се стопи върху кожата ми. Въпреки студа, усетих как лицето ми пламва и кръвта ми забушува във вените.

— Не мисля — прошепна той в ухото ми. — Кармен би се справила доста по-добре в гледането на едно кученце.

Точно тогава, преди да успея да отговоря, вратата на апартамента се отвори с трясък. На прага стоеше д-р Хъндрик. Очевидно не я бяхме изиграли толкова лесно, колкото си мислехме.

— Разбира се — злобно процеди тя. — Трябваше да се сетя, че ще си паднала в капана на Харисън.

Харисън грабна по една ска във всяка ръка и препречи с тях пътя на Хъндрик.

— Бягай — извика той. — Аз ще я забавя.

Преди да успея да помръдна обаче, останалите учители нахлуха в стаята. Алсанц. Чърчил. Накрая Спайсър и Зилинска. Напрегнах очи. Апартаментът изведнъж де оказа пълен с хора. Накъдето и да погледнех, срещах намръщения поглед на някой от учителите.