Елиът Шрифер: Училище за лоши момичета

Фокусирах се върху Зилинска. Беше сменила халата си с ежедневен строг костюм, поставила очилата на носа си и стегнала кока си от фалшива руса коса. До нея Спайсър приличаше на асистент на злодея в някаква анимация с гладко изпънатата си назад коса и злобни пламъчета в очите. Трудно беше да се каже чие изражение беше по-ужасно: на Спайсър — зловещо и ядосано, или на Зилинска — разочаровано и тъжно.

— Анжела — каза тя, — защо продължаваш да правиш това?

— Кажи на малките ти подчинени долу да се оттеглят — обади се Спайсър. — И да освободят мис Виена.

Въпреки шока от всичко наоколо и макар да виждах как шансовете ми да се махна оттук се изпаряват, не можах да сдържа усмивката си. Или поне се усмихнах вътрешно.

— Значи те все още я държат. Не сте успели да влезете.

— Виж какво, демонично малко чудовище такова, дадохме ти шанс, доверихме ти се и ти предложихме всяка една възможност, за да се поправиш. Когато за пръв път те срещнахме, имахме големи надежди. Малката ти приятелка Кармен има леки отклонения от нормалното, но не и такива, които биха били опасни за околните. И докато се опитвахме всячески да ти помогнем да излезеш от дупката, в която беше попаднала, рушейки своя живот и този на останалите около теб, ти упорито продължи да потъваш надолу, сякаш напук. Можеше да бъдеш за пример. Имаше реален шанс да поемеш в по-добра посока. Вярвахме, че ще успеем да ти помогнем. Но никога не сме били подвеждани толкова жестоко от някого. Едва ли е нужно да изброявам всичко, което си направила последните няколко часа. Дори преди инцидента с мис Виена ти запали училищна собственост и влезе в директорския офис, където открадна ценен и конфиденциален училищен материал. Което ни води към дисковете.

Спайсър посочи към колана на полата ми.

— Направихме разследване и знаем точно кои дискове си взела. Предполагаме, че си ги взела, с цел да унижиш останалите момичета, като пуснеш да се излъчат личните им интервюта с д-р Зилинска, защото именно това се съдържа в тези дискове. За щастие, Анжела, не успя да се измъкнеш, така че ще се наложи да ги вземем обратно. Планът ти се провали напълно.

Тя обърна святкащия си поглед към Харисън.

— Остава въпросът как Анжела изобщо е успяла да влезе в стаята с дисковете. Като се има предвид, че ти си единственият, който има резервен ключ за там, отговорът е доста очевиден, нали? Така че ще добавим това към списъка с провинения на Анжела — използване на сексуални отношения, за да организира кражба. Какъвто бащата, такъв и синът, изглежда.

— Достатъчно — прекъсна я Зилинска с остър тон. — Поддържаме име, че никога не изключваме ученици, които са били приети в основното училище. Никога не сме се отказвали да помогнем на някого. Когато момичето не се подчинява, просто намаляваме привилегиите й. Но тъй като ти постави цялото училище под заплаха, за съжаление, мерките ни трябва да се променят. Не мога да те приема повече да останеш тук при никакви обстоятелства. Очевидно животът в Лилавата група не е достатъчно наказание за теб. Взимайки предвид скорошните събития, не мога да те върна там. Ще те предадем директно на полицията, и оттам при родителите ти, ако властите глупаво решат да те пуснат. Ще се обадя на вашите веднага, за да ги информирам.

Не можех да повярвам. Зилинска сериозно ли си мислеше, че все още ми пука дали ще ме изключи? Наистина ли нямаше никаква идея какво се случваше? Двамата с Харисън я зяпнахме.

— Очаквах да бъдеш доволна — добави накрая тя. — В крайна сметка това беше желанието ти, нали?

— Д-р Зилинска — казах аз. — Представете си едно телевизионно предаване, в което показват група момичета. Те живеят като плъхове в тъмна и студена дупка, учат едва по три часа на ден, а през останалото време са оставени да се нараняват една друга, да умират от липса на медицинска помощ, да стават жертва на отвратителни психически издевателства и всичко това само защото някой, в случая вие, е решил, че съществува теория как лошите момичета трябва да бъдат оставени на произвола на съдбата и дори да бъдат окуражавани да стават още по-лоши! И всичко това се случва само и само ВИЕ да получавате повече пари от родителите им. Така работи системата ви, нали? Ако успеете да ни излекувате всички, няма да има кой да плаща вноските. Е, да, това би било недопустимо, някой трябва да плаща. И ето, че сте измислили прекрасна идея — да създадете група от момичета, които никога, никога да не се излекуват. Колко жалко, че Пилар умря — сигурно наистина ви липсват дебелите чекове на родителите й.