Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Кармен? Тя с какво ще ни помогне?

Ударих го силно по ръката.

— Не бъди такъв задник. Тя е най-добрата ми приятелка.

Знаех, че е рисковано. Може би вече бяха стигнали до нея. Всичко свързано с Кармен можеше да бъде капан. Но трябваше да отида, ако исках да мога да живея със съвестта си. Ако изобщо успеехме да се махнем оттук.

— Не зная — бавно каза той, — тя не влиза в плана на Джун .

„Нито пък ти“ помислих си аз, но не казах нищо.

Коридорът на старата ми стая в Златната група беше също така безлюден, както останалата част от училището. Когато застанах пред стая 201, изглеждаше абсолютно нелогично да има някой вътре. Но когато почуках тихо, чух ясни стъпки.

Кармен може би ми е сърдита, задето я заключиха долу заради мен. Но аз просто ще й обясня какво е станало и тя ще разбере.

Но не Кармен отвори вратата.

Беше Морийн.

Де да беше на кино! Светкавичната смяна на изражението върху лицето на Морийн от скука към шок щеше да бъде ужасно забавна. Устата й се отвори от изумление при вида ми — мръсна и мокра, застанала пред стаята й. Но точно в този момент се изплаших. Видях как тя си поема дълбоко дъх, приготвяйки се да изпищи.

И тогава видя Харисън. Изпусна въздухът от дробовете си със силно свистене.

— Какво правиш тук? — попита ококорено.

Беше едновременно шокиращо и не съвсем изненадващо да видя как тя успя за секунда да се фокусира от мен, буквално избягал затворник, върху готиното момче отзад. Той вдигна ръце с длани към нея, все едно говореше с терорист, заплашващ да се самовзриви всеки момент.

— Само не откачай — бързо каза той.

— Ти да не би да й помагаш ? — попита Морийн и се обърна към мен с подновена енергия. — Осъзнаваш ли какво направи? Всичките ни принадлежности са превърнати във въглен, а сега си си позволила да стигнеш дотам да отвлечеш мис Виена?

— Не е ли страхотно? — попитах аз ухилена.

Възмутеното й изражение беше прекалено комично.

Не можех да се сдържа.

— Виж — обади се Харисън, — Кармен вътре ли е?

Тя затвори вратата буквално почти до края, така че да не можем да надникнем вътре.

— Може би е заспала. Какво се опитвате да направите?

— Нищо, от което ти би искала да бъдеш част — срязах я аз.

— Спри — прошепна ми Харисън и ме хвана за ръката, след което се обърна сериозно към Морийн. — Искаш ли да дойдеш с нас? — попита той.

— В някой друг свят тая ще идва с нас — просъсках през зъби аз.

— Шшт — каза той, притискайки ме още по-силно към себе си, но говорейки отново на Морийн. — Махаме се оттук. Искаш ли да дойдеш?

— Харисън! — изнегодувах аз.

Видях как Морийн се замисли. Да се махне оттук, и то с Харисън… но това би означавало да се забърка в проблеми. Големи проблеми. Накрая поклати глава. Харисън ме пусна и се наведе към нея — толкова близко, толкова интимно, както го беше правил с мен твърде много пъти.

— Добре — тихо каза той. — Ако си промениш решението, ела да ни намериш.

Тя кимна. Разбрах прекрасно какво беше направил. Беше я превърнал от враг и заплаха в потенциален съучастник. Това, което ме удиви, бе колко лесно го беше постигнал, само с няколко движения. С близост. След това той повиши съвсем леко глас и извика:

— Кармен? Вътре ли си?

Някой се размърда във вътрешността на стаята.

— Анжела е — извиках и аз. — Ела бързо.

Мърдането спря. След това видях пръсти да се появяват на процепа на вратата. Морийн въздъхна и се отдръпна.

— Хайде — подканих аз сънената Кармен.

Морийн не направи нищо, за да ни спре. Напротив, остана да ни гледа от вратата, докато се отдалечавахме, подобно на съпруга, която изпраща мъжа си в морето.

— Боже — обади се Кармен, клатейки глава, — ще ми докарате толкова много проблеми.

— Наказаха ли те ужасно? — попитах я аз.

— Може би — сви рамене тя. — Но сега няма значение, нали се махаме оттук.

— Надолу към двора на училището и после обратно нагоре към директорското крило — инструктира ни Харисън. — Никакви приказки от тук до там, освен ако не е абсолютно наложително.

С изненадваща бързина за обикновено тромавата Кармен, тя подтичваше редом с мен и Харисън, без да изостава. Дворът беше глух и потънал в тишина, както всичко останало. Явно всички наистина бяха долу, опитвайки се да се справят с революцията. Харисън вървеше пръв и ни поведе отново нагоре по широкото стълбище на административната сграда. Веднага познах мястото. Точно тук се бях срещнала със Спайсър и Зилинска за пръв път. А нагоре по стълбите Зилинска беше разкрила двойната си игра пред мен и ме беше пратила в тунелите. Изведнъж Харисън се закова на място и прошепна: