Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Имаше нещо в начина, по който каза отново и отново, от което ме побиха тръпки. Бях я провалила и разочаровала. И виждах как съчувствието й към мен изчезваше.

— Рядко се срещат ученици с такова самообладание като твоето, което само по себе си говори за потенциала ти да стигнеш далеч, с каквото и да се захванеш. Бях до теб от самото начало на живота ти тук, Анжела. Но след като ти толкова упорито желаеш да се присъединиш към Лилавата група, мис Виена ще те изпроводи оттук до тяхното местообитание. Ще накараме някой да ти донесе униформите. За съжаление няма да имаш възможност да се сбогуваш с никой от познатите и приятелите ти в Златната група — тя се усмихна тъжно. — И все пак, остава ти успокоението от тайните ви съботни срещи, ако, разбира се, успееш да стигнеш до тях.

— Няма да мога дори да видя Кармен? — попитах аз. Тя не е направила нищо лошо, не я наказвайте.

— Кармен ще бъде наказана, колкото заслужава — прекъсна ме Зилинска. — Правилата трябва да се спазват без изключения. Но така или иначе, нейното състояние вече не е твоя грижа. Имаш далеч по-големи проблеми, за които да се притесняваш.

— Какво ще кажете на родителите ми?

— Честно казано, Анжела, просто ще добавя новите ти нарушения към и без това дебелото ти досие и ще им го изпратя. Ще им обясня, че си била заведена в по-стриктна и по-добре охраняема част от училището. Никога не съм имала случай, в който родителите да протестират срещу това.

— Ще ми дадете ли секунда, за да обмисля всичко това?

— Ти вече направи избора си. Няма да имаш повече терапевтични срещи с мен, смятам, че не са необходими. Мога само да те посъветвам да запомниш едно: Когато се озовеш в Лилавата група, училището далеч няма да бъде най-големият ти враг.

— А това ще го кажете ли на родителите ми?

Но д-р Зилинска вече не ме слушаше.

— Сега мис Виена ще те отведе — каза тя. — Съжалявам, Анжела. И ако в момента не разбираш за какво съжалявам, то твърде скоро ще разбереш.

Когато напуснах офиса на д-р Зилинска, мис Виена ме чакаше в дъното на стълбището, както беше обещала. Първоначално не ме чу, че се приближавам и я хванах абсолютно открита за момент — застанала до прозореца, зяпнала нервно в лакираните си нокти. Трябва да призная, че не изглеждаше толкова зла и отвратително злобна в този момент. Мъхнатата й пола, която по принцип стърчеше в най-странни посоки, сега беше прилепнала до тялото й, а изражението й — уау, изглеждаше направо уязвима. Сякаш не беше сигурна в нищо от това, което се случваше и усилието да поддържа образа на най-голямото зло в училището й тежеше ужасно много. Сякаш не беше сигурна, че това, което прави е… правилно. Предполагам, че когато се налага да играеш главната роля на лошия и да взимаш подобни трудни решения, може би се чувстваш страшно самотен. Както с Тревор — той беше такъв лентяй и безделник, че дори един псевдолентяй като мен изглеждаше направо отговорен. Аз бях тази, която казваше, че не можем да продължаваме да играем на компютърни игри, след като нямахме почти никакви пари, или че ако не си тръгнем веднага от полето за мини голф, ще изпуснем срещата си с някого — такива неща. Както и да е, успях да зърна същността на мис Виена само за секунда. В момента, в който ме забеляза, щитът на гаднярка веднага се появи.

— Предполагам си научила добрите новини? — мазно каза тя, едва сдържайки усмивката си.

— Да, отивам в Лилавата група — безизразно казах аз, най-вече защото предположих, че всяка нотка на вълнение или любопитство щеше да бъде наказана.

— Точно така — ухили се тя, грабвайки една торба с раирани униформи и ми я подаде. — Третият ти дом за следващите много месеци. Направо рекордно постижение за „Хидън Оук“.

— Супер.

Бяхме стигнали до края на следващото стълбище и отново потънахме в мрежата от тъмни тунели под земята. Избрах си една от тръбите по тавана и я следях с поглед, докато се движехме все напред и надолу. Стараех се да запомня многобройните й завои и петна от ръжда, подобно на Хензел, опитващ се да се ориентира в гората.

— Предполагам, че все още ще ви виждам често, нали мис Виена?

Тя се засмя. Имаше способността да усеща хапливите забележки на учениците дори тогава, когато бяха шеговити и не напълно обидни. Признавах й го.

— Страхувам се, че няма да виждаш много от учителите отсега нататък, Карденас. Имаш само три часа учене всеки следобед, през които трябва да ни се подчиняваш. През останалото време, можеш да живееш, както намериш за добре. Или може би е по-добре да кажа, както съучениците ти намерят за добре.