Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Освен това силно се надявах да не е наясно, че с Кармен сме прекарали нощта в апартамента на мистър Дериан, което автоматично означаваше, че тя си говори наизуст, очаквайки да се издам с реакциите си, ако докоснеше някоя вярна тема.

— Ако наистина сте знаели, че се измъкваме навън, което, разбира се, не сме правили, защо не ни спряхте? — попитах аз.

Зилинска свали очилата си, разтривайки бавно слепоочията си с пръсти. Затвори очи, докато го правеше, и аз можех спокойно да се зазяпам в старомодния й пуловер, ужасният й кок от изкуствена коса и преждевременно сбръчканото й лице. Да затвори очите си в мое присъствие беше толкова… доверчиво. Някаква смесица от жал, страх и съчувствие накараха долната ми устна да затрепери за момент.

— Бих спряла всеки друг, Анжела — каза накрая тя, — но не и теб.

Усмихнах се. Мразех се, задето усмивката ми се появяваше всеки път, когато по една или друга причина се почувствах специална. Когато тя най-после отвори очи, отново бях възвърнала намръщената си физиономия. Ужасена бях, че ще продължи мисълта си, защото не знаех дали искам да я чуя, но в същото време ме плашеше идеята й да не каже нищо повече.

— Защо? — попитах аз, не можейки да чакам повече.

— Анжела, без съмнение си забелязала, че има определени критерии, според които решаваме кои от вас трябва да бъдат в Златната група и кои да останат в Лилавата. Сещаш ли се какви са тези критерии точно?

Това беше лесен въпрос, нали?

— Изглежда, че по-лошите момичета отиват в Лилавата, а по-покорните — в Златната — отвърнах аз.

— Близо си. Но не напълно. Например Наталия Грант Родригес, момичето, което наричате Бланк, има криминално минало, по-сериозно от това на 30% от престъпниците в женските затвори в страната. Докато Райли Проктър, която е в Лилавата група, изобщо няма криминални прояви. Ти например имаш подозрение за убийство в досието си, което е много по-сериозно от провиненията на повечето момичета в Лилавата група.

— Не съм убила дядо си — погледнах я аз.

— Да оставим този въпрос настрана — спря ме тя ледено. — Просто го дадох за пример към конкретната ситуация. Затова нека да поправя хипотезата ти. Не ви разделяме на принципа на лоши и добри. Разделяме ви според това коя от вас има шанс да бъде поправена и коя не.

— Поправена?

— Рехабилитирана.

— Да, знам какво означава. Не съм тъпа. Но защо изобщо държите „лилавите“ момичета тук тогава? Нали мисията на училището е да ни „поправи“. И двете с д-р Спайсър изговорихте много приказки за това още в началото. А сега какво, вдигате ръце и решавате, че за някои не си струва усилията ли?

Д-р Зилинска въздъхна отново.

— Забравяш онзи аспект на „Хидън Оук“, който го отличава от всички останали поправителни институти и училища. Да, права си — повечето, ако не успеят да се справят със състоянието на учениците, просто ги изключват или отказват да приемат кандидатурите им. Но трябва да разбереш, че „Хидън Оук“ е последната спирка за вас, преди да ударите дъното. Алтернативите са още по-жестоки: сиропиталища, затвор или живот на улицата.

— Докторе, извинявайте, обаче дълбоко се съмнявам някога да сте казвали на нечии родители, че детето им няма шанс да бъде поправено. Прибирате годишните такси, лъжете хората и държите нежеланите заключени.

— Въпреки скорошните ти изключително детски прояви смятам, че си момиче, което демонстрира забележителна зрялост. Не ме карай да се съмнявам в адекватността на тези ми наблюдения.

— Изобщо не смятам, че се държа детински, докторе. Така де, директоре.

— Работила съм в стандартни терапевтични училища през целия си живот, преди да създам „Хидън Оук“ и навсякъде картинката беше една и съща. Половината от момичетата се справят, докато другата половина потъва все по-навътре в неврозата и проблемите си, независимо колко терапии или медикаменти се използват върху тях.

Тя дръпна назад стола си и ме погледна сериозно, преди да продължи:

— Индийската философия казва следното „Човек е Бог, човек е дявол“. И двете са верни — ние сме дуалистични същества, в които се води непрестанна борба между морал и съвест, от една страна, и безотговорност и егоизъм, от друга. Тази идея е известна от хиляди години. Освен това е доказано, че сме предразположени по естествен начин да бъдем или добри или лоши, съответно да успеем да се държим добре е по-лесно за едни, отколкото за други. Някои се учат чрез проповядване на добродетели, други чрез наказания. Повечето от вас спадат към втората група, но въпреки това, ние търсим начин да ви повлияем чрез добро.