Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Едвам се сдържах да не избухна в смях. Дали наистина вярваше, че набутването във фризер е „добро проповядване“? Или че няколко часа в изучаване на обноски ще са достатъчни, за да ни преобърнат светогледа и да станем послушни малки ангелчета?

— И какво по-точно сте направили, за да ни помогнете? — предизвиках я аз. — Не е като да сте ни научили на много добродетели със сигурност.

— Насаждането на определени морални ценности не е като да научиш урока си по история или физика. Трябва да се върви бавно по този път. Самият факт, че се намирате в такава строга среда, ограничени от заобикалящия ви свят за четири години и респективно ограничени да вършите глупости през това време, е достатъчен, за да вкара някои от вас в правия път. Няма нужда да ви преподаваме морал в отделни часове.

— Слава Богу.

— Някои момичета, Анжела, просто нямат достатъчно сили да се справят в борбата с вродените им склонности към лошото. Те нямат пълна вина за това: може би твърде много лоши неща са им се случили в твърде ранна възраст или просто са прекалено слаби да се изправят срещу биохимичната реалност на умовете си. В някакъв момент трябва да спрем да ги обвиняваме за това и да приемем, че просто няма да могат да се оправят. Да живееш живот, в който постоянно си хулен и осъждан, може единствено да изостри и без това достатъчно неприятната ситуация. Йога учението твърди също, че психозата и последващата я умопобърканост са най-често следствие именно на прекалено дългата и прекалено яростна борба на един индивид с неговите едновременно добри и зли импулси. Момичетата от Лилавата група са онези, за които се страхуваме, че по-скоро ще подтикнем към хронична психоза, ако продължим да се опитваме да им помогнем.

— Тоест, оставяте ги да си бъдат лоши? Чувате ли се изобщо какво говорите?

— Оставяме ги на собствените им характери.

— Аха — изсумтях аз. — Това направо звучи хубаво.

— Не, не казвам, че е хубаво. Но това са измъчвани момичета, агонизиращи под изтезанията на собствените си умове.

— С малка помощ от „Хидън Оук“.

— Моля?

— Видях как изглеждат Джун и Райли. Видях белезите, раните и болката.

— Не можеш да твърдиш, че това, което си видяла, им е причинено от училището. Лилавата група се развива… по-различно, както ще разбереш скоро.

— Какво?

— Нали това искаше през цялото време? — остро попита Зилинска. — Да бъдеш с „Лилавите“ момичета, непоправимите. Анжела, поведението ти е прекалено очевидно: да крещиш без причина, да удариш мис Виена. Това не са неща, които ти идват отвътре, признай го. Аз го знам прекрасно. Това, което правиш, е очевиден личен саботаж.

— Звучите сякаш вече сте го решили, независимо дали това е така, или не — отбелязах аз.

— Мисля, че ти не си наясно какво искаш.

Напротив. Само че си нямате идея, че това, което искам, е да затворя веднъж завинаги това училище. Нямате си идея с кого си имате работа, докторе. Да успявам да прикривам главните си цели, доктор Зилинска, е едно от най-големите ми преимущества.

— Ти наистина си труден случай, Анжела. Още от самото начало знаех, че мястото ти е в Златната група. Две от най-важните качества, които търсим в момичетата, идващи тук, са ясна представа за себе си и възможност за подобрение. Ти показа и двете. Д-р Спайсър дълго спори с мен относно очевидната ти склонност да ме лъжеш по време на сеансите ни, например за истинската ти роля в смъртта на дядо ти, както и досадният ти навик да се опитваш да нарушаваш правилата, да не говорим за навика ти да намираш изкупителна жертва в Кармен след това. Всички тези прояви ясно показват, че си на ръба на личностно разстройство. Ако когато си срещнала за първи път мис Виена, тя е изглеждала изненадана, че те вижда тук, то е защото д-р Спайсър вече я беше убедила във факта, че не си достатъчно добра за Златната група. Аз промених вече взетото й решение. Правя го изключително рядко, Анжела. Колкото до това защо не спряхме неподчинението ти още в неговия зародиш, причината е, че всички те смятахме за потенциално допълнение към Лилавата група, ако не видим подобрение у теб. Единственият начин, по който можех да определя дали у теб действително има желание и воля за по-добър живот беше, когато те оставя да вършиш това, което усещаш отвътре, без да бъдеш спирана. Оставих на вътрешните ти инстинкти да те водят. Моето мнение все още е, че ти си добро момиче с ужасни приоритети. Поведението и действията ти, откакто си тук обаче, сочат отново и отново, че си лошо момиче.