Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Загледах се в листа пред себе си. Знаех, че е по-добре да играя играта й отначало, докато не дойде моментът да й кажа защо наистина съм тук, да се опитам за последно да изградя някакво доверие, преди да сравня всичко със земята. Изобщо не ми беше минавало през ума, че директорката може да е някой, който вече познавам и все още не можех да преценя дали този факт беше в моя полза, или не — всичко зависеше от това, какво в действителност д-р Зилинска мислеше за мен. Никога не ми беше споменавала, че е на моя страна, но и никога не беше подкрепяла действията на някой от останалите учители. Беше напълно неутрална. Господи, нямах представа как да изиграя това. Погледнах отново към листа пред себе си. Тя беше казала „причини“, което значеше, че очаква повече от днешното ми провинение. Но дали наистина очакваше да напиша всички възможни нарушения, които бях направила, откакто съм тук? Бутнах листа обратно към нея.

— Съжалявам — казах, — но не разбирам какво искате да направя.

— Мисля, че се познаваме достатъчно добре за подобни глупости, Анжела — отвърна тя и ме погледна разочаровано.

— Да, бе, да.

— Може би аз ще успея да опресня паметта ти тогава? Опита се да счупиш една от училищните камери. Окуражаваш някои от останалите момичета да разказват историите си, въпреки тяхното нежелание. Няколко пъти наруши правилото да не разпитваш за момичетата от Лилавата група. Изпушила си цигара на територията на училището, въпреки че това е забранено. Промъкнала си се на тавана, където не ти е позволено да ходиш. Промъквала си се в помещения в мазето, където не ти е позволено да бъдеш. Промъквала си се в сградата с изоставените спални, където…

— … не ми е позволено да бъда.

— Нарушаваш нормалната учебна среда с крясъци без причина. А мис Виена преди малко ме уведоми, че си я ударила .

Тя изреди всичко това с напълно безизразно и спокойно лице, сякаш четеше на глас готварска рецепта. Тонът й не се промени, дори когато спомена удрянето на мис Виена. Чудех се дали е видяла колко подута изглежда.

— Да, май започнах да се сещам — казах аз.

— Не мисля. Изредих само нещата, които ти знаеш, че аз знам. Но нека продължа.

Въпреки предупреждението ми си флиртувала с Харисън Дериан. Разбираш, естествено, че не си единственото момиче в кампуса, което го прави или го е правило?

Кимнах отново, чудейки се какво точно има впредвид с „флиртувала си“. В крайна сметка откъде можеше да знае точно какво си бяхме казвали?

— Позволяваме на сина на мистър Дериан да остане тук, само защото е нещо като изпитание за вас, момичетата. Чрез него можем да разберем коя има прогрес, особено тези от вас, които в миналото са имали история на сексуална обърканост.

— Откъде знаете какво точно съм правила? — попитах аз.

— Важното е, че знам. И знам още много, Анжела. Знам, че ти и няколко други момичета се измъквате в събота вечер и отивате в гората. Знам как го правите и кои имена включва групата ви. Осъзнаваш ли колко много хора застрашавате с подобно поведение? Всеки учител, който, да речем, е хванат да ви помага, ще бъде незабавно уволнен.

— Никой друг няма вина — извиках аз, щом успях да намеря думи. Не можех да повярвам, че тя знаеше за сбирките ни. Единственото нещо, за което бях сигурна, че е тайна и че е извън контрола на учителите, се оказа измама.

— Важното е — повиши тон тя изненадващо, прекъсвайки монотонното си нареждане, — че не осъзнаваш колко изключително опасно е за вас, момичетата, да ходите в гората посред нощ. Кой знае какви опасности има навън — това е дива пустош. Знаеш ли, че преди години четири момчета са загинали в една дървена къщичка недалеч от училището? Малко преди „Хийт“ да бъде затворено? Същото би могло да се случи и с вас, особено сега, когато заваля снегът. Видимостта е по-малка от нула навън.

Видях как Зилинска регистрира изненадата на лицето ми. Направих няколко бързи калкулации на ум. Тя вероятно си мисли, че съм шокирана от новината за смъртта на момчетата. Истинското ми учудване обаче идваше от факта, че тя представи къщичката като нещо, за което се предполага, че не бях чувала. Съответно — макар да знаеше, че се измъкваме нощем, не знаеше къде точно отиваме. Идеята, че онези момчета са умрели там, където се събирахме, беше стряскаща, разбира се, студен и зловещ шок, но все пак ме заля вълна на облекчение, че не всичко е загубено. Щом като не знаеше къде точно се събираме, значи никой от групичката ни не се беше разприказвал. Но тогава… откъде знаеше за всичко останало?