Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Мерси — усмихнах му се аз.

— Предполагам, знаеш коя е моята стая — дяволито се усмихна той.

— Мерси — натъртих аз. — Само гледай да не събудиш съквартирантката ни.

— Ще се държа прилично — обеща той.

Двете с Кармен бързо изчезнахме сред близките дървета и веднага намерихме малката пътечка, водеща към къщичката. Когато стигнахме там, с радост открихме, че не сме сами. Ребека беше там и беше взела Бланк със себе си. Бяха се облегнали на стената на къщичката, Бланк беше скръстила ръце пред гърдите си.

— Какво е това място? — попита тя.

— Някога е била в клоните на дървото, но с времето е паднала — обясних аз. — Сега прилича по-скоро на пещера.

— Страхотно е — обади се Ребека.

Кармен се въртеше неспокойно зад мен. Не я бях подготвила, че групата ни има нови попълнения и че бях показала на Ребека тайната ни, докато тя беше преместена в основното училище.

— Дали ще дойде някой друг? — попита тя.

Поклатих глава. Това беше последното доказателство, че Джун и Райли са изчезнали. Можех да прочета какво си мислеше в момента. Беше грешно да се срещаме без тях, но го искахме прекалено силно. Отворих дупката на пода, където Джун държеше нещата си и измъкнах одеялото и няколко малки възглавнички. Наредихме ги в четирите ъгъла на малката къщичка и се настанихме една срещу друга. Изведнъж Бланк извади… цигара и я запали.

— Откъде имаш това? — почти изпищя Ребека, гледайки жадно димящия тютюн.

Бланк се усмихна и й подаде цигарата, за да си дръпне.

— Берта прави някакви бартери и ги намира, не знам и аз откъде. Казва, че можела да намери всичко, но аз искам единствено по една цигара от време на време. Предлагаше ми някакви хамбургери и чипсове, но не ям подобна храна, нито пък бих могла да си измия косата с подобията на шампоани, които се опитва да ми пробута.

— Не ядеш чипс? — опули се Кармен. — И хамбургери? Какво ядеш тогава?

— Соя. Много соя.

— Ахам — измъкна Кармен. — Мисля, че този път ти трябва да ни разкажеш историята си.

— Не — спрях я аз. — Твой ред е, Кармен. Отдавна е твой ред. Тя е от първите откриватели на къщичката — обясних на Ребека и Бланк.

— Кой друг идва, по принцип? — попита Бланк.

— С Анжела я открихме една нощ, заедно с Джун, която май не я познаваш — гордо обясни Кармен.

— Гледаме да не раздуваме много, за да си остане тайна, само няколко човека знаем за нея — усмихнато обясних аз и Бланк също се подсмихна доволно.

— А какво се случи с тази Джун? — попита тя.

— Бяхме заедно с нея по време на ориентацията миналия месец — обясни Ребека. — Но не я видяхме повече.

— Значи е от „Лилавите“.

— Да, явно, но какво точно значи това? — попита Кармен.

— Тя е от тези, които наричат лоши момичета — обясни Бланк простичко. — Не смятат, че има шанс да се поправи и не искат да пречи на нас, останалите.

Бланк изглеждаше така, сякаш знае повече, отколкото каза, затова продължих с въпросите:

— А къде е тя? Къде са всички от Лилавата група?

— Те не са много на брой, а и ги държат добре скрити. Не знам нищо повече. Дори и това нямаше откъде да знам, каза ми го Харисън.

— О — възкликнах аз, опитвайки се да звуча незаинтересовано. — Познаваш Харисън, така ли?

— Познавах го. Много от нас са познавали Харисън. Той има нещо като радар за новите момичета, докато не му доскучаят и не дойдат още по-нови.

— Аха — казах само аз.

Тя ме погледна разбиращо и каза:

— Ей, не увесвай нос. Той е всичко, с което разполагаме. Наслаждавай му се, докато се върти около теб, просто имай предвид, че ще се премести при някоя друга в даден момент. Не „Нека си останем приятели“ преместване, а „омръзна ми, дотук съм“ преместване. Схващаш ли?

Кимнах. Е, имах известни подозрения, че е такъв, но една част от мен продължаваше да мисли, че с мен няма да стане така. За да смени темата, Кармен заговори за статията от Таймс, която намерихме. Бях забравила да я донеса, но им разказахме, доколкото успяхме, какво пишеше.

— Да, училището буквално е като фабрика за динамит — съгласи се Ребека. — Но какво можем да направим, да се обадим на пожарната? Нямаме даже достъп до телефон.

— В интерес на истината, тук наистина става страшно, когато завали снегът — обади се тихо Бланк. — И сякаш всичко се променя, щом започне. Всичко се разваля и няма оправяне чак до пролетта. Миналата година например, доставката на сок закъсня с цяла седмица и се беше развалил, така че нямахме нищо за пиене, освен вода до средата на март, когато успяха да се доберат до нас. Не че е нещо жизненоважно да пиеш портокалов сок, но ще се изненадате какви неща придобиват значение, когато си като зазидан с едни и същи хора цяла зима.