Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— О, Боже, ти си бил — казах аз. — Добре ли си?

— Оххх — изсумтя само той, като ме погледна с недоверие.

— Ти… искаше да ми помогнеш — казах аз, повече на себе си, отколкото на него.

— Лоша идея, а? Трябваше да паднеш в ръцете ми, нали се сещаш, а не да ме нокаутираш след това.

— Не видях, че си ти. Изплаших се — оправдах се. — Аз съм Анжела — подадох ръка.

Той не я пое, тъй като продължаваше да държи носа си, от който капеха капки кръв.

— Знам коя си — кратко отвърна той.

— А ти си? — попитах аз, като му подадох падналия чаршаф. — За носа ти — обясних му.

Той го пое и го задържа върху лицето си, докато кръвта не намаля. Накрая каза:

— Нали знаеш, че ако те хванат…

— Ще ме изключат?

— По-зле. Ще станеш от любимките на мис Виена. Което не би трябвало да ми влиза в работата, все пак не съм ученик тук. И въпреки това, какво, по дяволите, се опитваш да направиш?

— С няколко приятелки ходим в гората понякога.

— Звучи готино.

Не звучеше, като да ми се подиграва, напротив. Явно му беше доста скучно с всички тези Златни покорни момичета. В тона му имаше нещо палаво.

— Момчета не са поканени — о, по дяволите и в моя тон имаше нещо палаво.

Не исках да флиртувам с него, особено по това време на нощта, след като бях паднала от висящ от прозореца ми чаршаф. Но това не променяше факта, че беше страшно готин. Арогантен, да, но готин. Като погледнах по-отблизо наистина имаше една-две пъпки, но далеч не беше чудовището, което Кармен се бе опитала да ми опише онзи ден в банята. Направо си беше сладък. А като се вземе предвид и тялото му, ставаше си супер готин. Щях да го харесам дори да не беше единственото момче тук, убедена съм.

— Е, Харисън — казах аз, напълно съзнавайки, че той не ми беше казвал името си. — Мисля, че си ме хващал няколко пъти на прозореца да те гледам.

— Аз те гледах повече. Направо ми пречиш да спя.

— И ти на мен.

— Но не бих спрял. Все си казвам, че ще погледна встрани следващия път, но не успявам. Толкова си красива.

— Окей, достатъчно — срязах го аз, веднага хващайки го, че ме баламосва.

Минаха няколко секунди в мълчание.

— Ъм — каза накрая той, — какво ще правим с приятелката ти?

Кармен! Погледнах нагоре и я видях да ни зяпа, пребледняла от страх. Направих й жест да слезе, но тя поклати глава. Подканих я отново и този път тя заслиза бавно по чаршафа. Беше й много трудно, знаех, и спираше на всяко преместване на ръцете, за да си поеме въздух. Когато стигна до края на висящия плат тя се пусна светкавично, явно за да не размисли и да не се върне обратно. Като истински джентълмен Харисън се опита да я хване и този път успя да запази равновесие, залитайки от крак на крак под тежестта на Кармен. Привличането ми към него се смеси с нещо като нежност. Колко мило от негова страна само. Кармен все още имаше ужасено изражение на лицето си, дори след като той галантно я постави на земята. Щом се окопити, тя се огледа наоколо и изръкопляска тихо.

— Няма никой повече да слиза, надявам се? — попита закачливо Харисън. — Мисля, че няма да оцелея след още един.

Пресегнах се и го потупах по рамото за благодарност. В мига, в който докоснах гладката му кожа, сърцето ми слезе в петите, а времето се издължи сякаш с часове. Кармен обаче ме дръпна назад и като го погледна гневно, попита с възможно най-строгия си глас:

— Ти риза нямаш ли си?

— Сега си ми длъжница и искам нещо в замяна — игнорира я той и се обърна към мен.

— Да?

— Идвам с вас, без значение къде отивате. Смилете се над едно бедно и отегчено момче.

— Ох, добре — съгласих се аз веднага.

— Луда ли си? — изписка Кармен истерично. — В никакъв случай. Абсолютно не.

— Хайде, Кармен, може да ни е от полза.

— Категорично не. Няма да му разкриваме тайното си място.

Харисън избухна в смях и аз се присъединих. Кармен премести поглед от него към мен и обратно и повтори:

— Напълно съм сериозна.

— Знам , че си — прегърнах я аз.

Харисън погледна умолително към нея:

— Ама аз наистина много искам да дойда.

— Не.

Той затисна отново носа си с чаршафа.

— Хубаво — избоботи изпод плата той. — Но как възнамерявате да се приберете, ако не е тайна?

— Ще се покатерим обратно — бавно предложих аз.

— Смятате да се покатерите нагоре цели три етажа? И вероятно да оставите тези чаршафи да си се веят тук през това време.

Кимнах.

— Окей. Сега ми ставате още по-големи длъжници, защото планът ви е тъп и аз ще ви помогна. Ще се кача в стаята ви и ще прибера чаршафите. Когато се връщате, почукайте на прозореца ми и ще ви вкарам с ключовете на татко.