Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Натиснах бравата. Тя бавно изскърца и се отвори.

Пристъпих предпазливо в мрака пред мен. Опитах се да намеря ключ за осветлението, но такъв нямаше, затова отворихме широко вратата, колкото да осветим поне малка част от стаята. Беше мъничка и мръсна, с няколко стари парцала за под, наредени до вратата и няколко рафта с почистващи препарати. Тръбата за парното минаваше по продължението на стената, заобиколена от десетки метли и легени. Дръжките на метлите сочеха към тавана и аз неволно вдигнах поглед натам.

— Там има дръжка — присви очи Кармен.

— Дали може да се влезе?

Избутах една метална стълба, подпряна на стената, и я закрепих на пода. Кармен я държеше, докато се качвах внимателно по стъпалата. Над главата ми имаше малка шахта с дръжка. Дръпнах силно дръжката, като не очаквах да стане нещо, но за мое учудване върху главата ми се изсипа тон от прах и пясък и към тавана зейна черна дупка.

— Внимавай — прошепна Кармен отдолу, когато изкачих последните стъпала и пъхнах глава в дупката. — Какво има там? — попита нетърпеливо тя.

— Нищо.

— Нищо? В смисъл?

— Ами… кутия. От онези големите, където хората си пренасят офис принадлежностите в тях. Изглежда стара.

— Кутиите не тропат по тръбите — мъдро отбеляза Кармен.

— Не, не тропат — още по-умно отбелязах аз, като се изкатерих чак до горе и стъпих на пода на тавана. Беше изключително мръсно и тясно. Притиснах нос в малкото прозорче на едната стена, което пропускаше някаква светлина, но почти нищо не се виждаше през него. — Хайде, идвай — извиках към Кармен.

Тя се изкатери по стълбата и се изправи предпазливо до мен на прашния под. Въпреки мръсотията беше някакси уютно. Можех да си представя как прекарвам тук дълги следобедни дни, докато навън вали. Седнахме пред кутията и я отворихме заедно, все едно беше отдавна търсено съкровище.

Нямаше кой знае какво вътре. Няколко стари учебника без картинки, празни бележници и дебела подвързана папка, пълна с изрезки от вестници. Извадих я и я отворихме на коленете си. Най-отгоре имаше малка бележка:

X: Предварителното разследване, което поиска, за Момчешката традиция: История на училището „Хийт“. Започни с биографията на създателя. Ще се видим на пикника. Ива.

След това имаше изрезка от статия, информираща за откриването на момчешкото училище през 1894 г., последвана от статии как мястото е било използвано за военни тренировки през Първата световна война и намаляващия брой записани ученици през 1930-те години. Имаше няколко информативни изрезки за смяната на директорите през 40-те и после през 50-те, след което три статии как училището преминало от момчешко в смесено през 1974 г. и след това отново станало момчешко през 1975 г., след отправена заплаха, че ще бъде спряно финансирането му.

Статиите проследяваха скучната история на училището и ние се забавлявахме, като разглеждахме снимки на момчетата, дипломирали се през годините и си заплювахме симпатичните. Забавно беше как във всеки випуск външният им вид се променяше — от рошави и с дълги коси, към силно гелосани бретони, през дълги хипарски прически до къси, почти бръснати глави през 1990-те. След тази година нямаше повече дипломирани, но следваше статия от Ню Йорк Таймс от 28 януари, 1991 г. Докато предните бяха внимателно изрязвани от вестниците, тази тук беше грубо откъсната, сгъната на две и прибрана. Започваше с половин страница, заета от снимка на училището. Виждаха се старата училищна сграда, основното училище и в далечината призрачна необитаема постройка. Останалите не можех да разпозная. Дворът беше поддържан и зелен, а не изсъхнал и жълт като сега и имаше много повече сгради — допълнителни спални, плувни басейни и гимнастически салон. На прозорците висяха чисти на вид пердета, тухлите си бяха по местата, яркочервени. Беше някогашното живо тяло на „Хидън Оук“, от което сега беше останал само трупът.

Училището „Хийт“ ще бъде затворено заради скандал.

Александра Калахан

За шок на цялата академична общност, престижното момчешко училище „Хийт“ затвори врати този петък, вследствие на зловеща трагедия. Единадесет дни по-рано, двадесет и един ученика бяха намерени мъртви в леглата си, четирима все още са в неизвестност. Директорът Бронсън О’Райли каза пред пресата вчера: „В живота се случват инциденти, случват се и трагедии — с първите училището ни е в абсолютна възможност да се справи, но над вторите нямаме власт. Когато една двайста от учениците ни вече не е тук, а виновните за това са някъде наоколо, все още на свобода, не можем да се надяваме да продължим да предлагаме здравословна психическа атмосфера за останалите, нито достатъчно добро обучение. Затова, единодушно със съвета на директорите, взех трудното за мен решение да затворя вратите на училището за неопределено време.“