Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Не всички са на това мнение обаче. Член на учителския състав, който се е съгласил да говори пред медиите, единствено ако остане анонимен, твърди, че по време на полицейското разследване е станало ясно, че училището е имало многобройни нарушения — невъзможни за отваряне ключалки на спалните, азбестови тавани, леснозапалими предмети и вещества и липса на аварийни изходи. „Бих оправдал затварянето на училището за година, ако действително случилото се може да бъде класифицирано като трагичен инцидент — казва той. — Но защо според вас искат да затворят тази институция напълно? Истината е, че този инцидент показа, че целият кампус е опасно място. Винаги е бил. Но е далеч по-лесно за всички да затворят случая и да прекратят по-нататъшните разследвания, отдавайки станалото на единичен, неизбежен, драматичен инцидент.“

„Инцидентът“ представлява смъртта на цял етаж със спящи момчета на 16 януари. Все още продължава разследването на полицията, но тезата е, че трагедията се е случила вследствие на чиста момчешка лудория, придобила зловещи размери. Четирима от учениците натъпкали един от бойлерите на етажа с кърпи рано сутринта на 16 януари. Надявали се да го накарат да гръмне, но вместо това предизвикали насищане на въздуха с карбонов моноксид — силно отровен газ. Четиримата предполагаеми виновници са в неизвестност от десет дена. „Хийт“ се намира много дълбоко в гората, което прави достъпа до него изключително труден през зимните месеци и невъзможен за придвижване пеша или с кола. Когато кошмарът е бил открит от учителите, жертвите са били силно отровени, но все още живи. Последвалата им смърт се дължи на лошата вентилация в стаите и невъзможността да бъдат закарани бързо до болница или медицински пункт, което кара родителите на загиналите да обявят училището за несигурно и да поискат затварянето му.

— Липсата на лекар или болнично крило е недопустима — твърди един от родителите на останалите момчета. — Не и в този век и това време.

Лошите зимни условия оказали ефект и върху разследването след трагедията. Усилията им да открият четиримата ученици, предизвикали отравянето, остават без успех, макар че повечето хора ги смятат за загинали, тъй като не биха оцелели на подобни кошмарни условия в гората. (Продължава на страница 4).

Обърнах трескаво страницата, но отзад имаше само реклама на магазин за бельо.

— Няма ли го продължението? — попита Кармен.

— Не, не е тук — задъхано отговорих.

— Уау.

— Аха.

— Може би са още тук — след кратка пауза прошепна тя.

— Кармен, това е било преди повече от двайсет години.

— Добре де — нацупи се тя.

— Не мога да повярвам — казах аз, сгъвайки статията и пъхайки я в джоба си.

— Какво? — попита тя.

— Как какво? Кампусът е твърде опасен за момчета с военно обучение, но е подходящ за лоши момичета.

— Сигурна съм, че са поправили всичко, което е било опасно.

— Нима? Все още ни заключват нощем. Не в стаите ни, както предния месец, но в коридорите. Погледни този мръсен таван. Мислиш ли, че от пожарната са стъпвали тук последните десет години? Точно както пише в статията. Това място е като динамит.

— Не знаех, че когато завали сняг, никой не може да стигне до нас.

— Нито пък аз. Трябва да се махнем оттук преди това.

— Да, окей. Как точно?

— Не знам. Трябва да намерим някой с кола.

Тя извъртя очи. Извадих статията от джоба си и я погледнах.

— Анонимният учител… не мислиш ли… не ти ли звучи като мистър Дериан?

— Не знам, може да е всеки. Защо?

— „Отдавайки станалото на единичен, неизбежен, драматичен инцидент“ — толкова звучи като него. Имам чувството, че съм го чувала да използва тази фраза преди. Нещо като „трябва да отдадем еволюционната адаптация на неизбежните драматични промени.“

Тя кимна.

— Сега като го каза…

— Ако е той, може би ще ни помогне.

— Глупости. Едно нещо е да се промъкнеш на тавана. Съвсем друго е да започнеш да се бунтуваш. И е съвсем, съвсем друго нещо да кажем на някой учител, че се бунтуваме.

— Да, вярно, че звучи тъпо.

— Дай да го обмислим малко. Ще закъснеем за вечеря — тя се поколеба за момент, след което попита. — Събота е, нали?

Кимнах.

— Мислиш ли, че ще има… сборище?

Казах й истината. Че не зная дали Джун и Райли са все още в „Хидън Оук“. Освен това се изненадах, че изявява желание да ги види отново след последната им среща и каквото се беше случило тогава.

— Това, което разбрахме току-що е сериозно. Имаме нужда от сигурно място да поговорим — отбеляза тя. — Ако Джун и Райли са все още тук, ще се опитат да се измъкнат и да отидат до къщичката. Или ще са там, или не, но и в двата случая ще имаме шанс да разберем какво се е случило с тях.