Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

Така и не можех да разбера какво се случваше с онези момичета, които се вкарваха в някаква беля. Те буквално изчезваха. Една сутрин, когато се събудихме, наоколо се разнасяше отвратителна миризма на някакви химикали и ненадейно Мариана Уест изчезна за цели три дни. Филипинката, която се казваше Тереза, заедно с Вероника Менх решиха да пробват да издълбаят тунел под мивката, просто за забавление. Не ги хванаха, но забравили да сложат после болтовете обратно и когато на следващия ден Райли си миела лицето, мивката се откачила и паднала върху крака й, разкъсвайки го почти до костта. Тя прекара няколко дни в болничната част, докато я зашият, а Тереза и Вероника сякаш се изпариха за няколко дни. Киара Бейнс беше успяла да се сдобие със сгъваемо ножче отнякъде и известно време преди груповите терапии го вадеше и го размахваше наоколо. Докато един ден д-р Спайсър не се появи изневиделица и Киара също беше изпратена незнайно къде.

Джун сядаше при нас на обяд от време на време, но по-често ядеше сама. Беше се превърнала в аутсайдер. Аутсайдер и кралица едновременно. Носеха се слухове, че била на двайсет години! Други пък твърдяха, че била болна от СПИН. Имаше теории даже, че е тайно наета от лекарите, за да ни следи, и затова е толкова наясно с нещата наоколо.

Една сутрин на информационното табло се появи съобщение за извънредна „групова терапия“. Бяха отбелязани няколко имена, между които и моето, да се явим в една от стаите на втория етаж, която досега не ни беше разрешено да посещаваме. Всички се отправихме натам в добро настроение, най-после очаквайки да се случи нещо ново. Щом влязохме, видяхме, че в средата на стаята имаше дълга маса с дебела покривка и тежки сребърни прибори. В центъра беше сервирано огромно количество храна — същите студени мазни кюфтета, които обичайно вечеряхме в трапезарията със също толкова студена гарнитура и няколко зърна грозде, вече почти ферментирало. Но сервирано в такова изобилие можеше да мине дори за вкусно. Д-р Спайсър седеше отстрани на масата в един ъгъл до огромен прозорец. Навън валеше от сутринта, но не от депресиращия дъжд, а от онзи силен порой, който те кара да се чувстваш щастлив, че си вътре на топло и сухо.

— Седнете момичета — каза тя.

Предната вечер бях влязла в конфликт с Тереза, който завърши с топка нейна коса в юмрука ми и днес бях решила да не си навличам никакви проблеми. Оставих другите да си изберат места. За съжаление, противно на целта ми, накрая се наложи да седна до Райли, от която можех да очаквам да забоде вилицата си в окото ми, ако й се удаде подобна възможност.

— Яжте — нареди д-р Спайсър отново.

Зяпнахме в храната мълчаливо.

— Вие само ще ни гледате ли? — попитах аз.

— Засега, да.

— Не е ли малко… странно? — попитах отново, усещайки как доброто ми предчувствие за деня се изпарява.

— Започвайте — нареди сухо тя.

Чувствах се все едно се храня в къщата на дядо и баба. Молиш някой да ти подаде солта, въпреки че и сам можеш да я стигнеш, само и само да нарушиш тегнещата тишина. Най-после, след няколко минути механично дъвчене и зяпане в стените, Райли се обади високо и ясно.

— Ама това е пълен абсурд!

Всички избухнаха в смях и не успях да се сдържа да не се присъединя, просто защото беше вярно. Д-р Спайсър не каза нищо, само си записа нещо в тефтера. Въпреки изражението й, казващо имам гигантски план за вас, момиченца , всъщност изглеждаше отегчена и изморена, сякаш беше вгорчавала живота на провинилите се вече твърде дълго. След като не направи забележка на Райли, като че ли всички се поотпуснахме. Ребека попита дали има още някой, при когото тоалетната да мирише така гадно. Друг се обади, че вероятно има връзка с миризмата на химикали отпреди няколко дена, а Сами, съквартирантката на Ребека, добави, че най-вероятно вонята идвала от каналите и така нататък. Тъкмо си наливах още от странно изглеждащия воднист червен сок, когато д-р Спайсър силно извика:

— Спри!

Всички замръзнахме. Бавно върнах каната със сок обратно на масата, покапвайки няколко капки върху бялата покривка.

— В следващите пет секунди, ще помоля всяка от вас да гласува за някоя от присъстващите. Която събере най-голям брой гласове, ще трябва да излезе навън и да прави обиколки на двора. Пет, четири, три, две, едно. Ребека — ти си първа.

Ребека, която имаше страхотна татуировка на змия на ръката си, я погледна озадачено и попита:

— Трябва да избера някой, така ли?

— Да. Ако не желаеш, трябва да излезеш и ти да направиш обиколките.