Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Как се чувстваш в „Хидън Оук“ досега? — смени темата тя.

— Супер?

Д-р Зилинска се подсмихна, при което очилата й отново издадоха дразнещото си КЛИК.

— Сериозно, Анжела?

— Не знам. Какво точно искате да ви кажа?

— Знам, че ти е трудно, но се опитай да отговаряш честно на въпросите. Нека ти помогна. Повечето момичета биха казали, че са ядосани заради прекомерния контрол и ограничения, нервни заради неизвестното им бъдеще и несигурни в отношенията си една с друга. Това важи ли и за теб?

— Ммм, по-скоро важи направо за последните десет години от живота ми.

— Също така, смятам на базата на биографията ти тук, че ти си доста по-способна да се справяш в трудни ситуации, отколкото голяма част от останалите момичета. Вярно ли е?

Бях мислила доста по този въпрос.

— Да, по-силна съм от тях.

— И въпреки това, смея да отбележа, че нямаш вид на момиче, уверено в способностите си и силата си. Не си горда с нея. Крехката ти стойка го издава. Прекрасната ти коса. Прекаленото ти вманиачаване във външния ти вид. Нежното изражение на лицето ти. Всичко това те издава. Мислиш ли, че другите момичета не са забелязали това разминаване?

— Нямам идея. Трябва да попитате тях. И не мисля, че има чак такова разминаване. Сега бих искала да знам кога и как мога да се срещна с директорката?

Тя погледна изненадано.

— Директорката? Недей да мислиш за нея. Тя се занимава с административните въпроси около училището и често пътува за срещи извън щата. И не се опитвай да избягаш от темата. Не съм сляпа, за да не видя, че си вманиачена по външния си вид, нали така?

— Майка ми винаги е ценяла високо красотата. Предполагам, че съм го прихванала от нея.

— Може би, но освен това, външният вид е нещо, което можеш да контролираш. Носи ти успокоение, след като животът многократно се е изплъзвал от ръцете ти.

Извъртях очи.

— Да, външният ми вид е нещо, което мога да контролирам сама. Забележителна мисъл наистина.

— Предполагам доста ти тежи фактът, че не можеш да разполагаш с дрехите и личните си вещи?

— Гел душът ви не струва. Дори няма балсам. Смятам, че с купищата пари, които получавате от многобройните разочаровани родители, можете да осигурите поне балсам за коса.

— Не е въпросът в парите, Анжела. Не сме сложили балсам, защото така сме преценили.

— Искам да попитам нещо относно „Хидън Оук“, може ли?

— Разбира се, стига да мога да отговоря.

— Какво всъщност се опитвате да направите тук?

— Мисията на „Хидън Оук“ е да ви насочим в посоката, която смятаме за правилна — поведението ви, мисленето ви, всичко.

— Тоест, един вид, да ни излекувате?

— Като крайна цел, да.

— Само че повечето от нас не са дошли тук, защото родителите ни искат да се оправим. Повечето сме тук по простата причина, че са искали да се отърват от нас.

— Не мисля, че това е вярно. Кой е с цинична гледна точка сега?

— Не можем да се прибираме вкъщи за празниците, лятната ваканция е само един месец и дори тогава сме задължени да посещаваме кампус, който вие сте преценили.

Дори не можем да говорим по телефона с родителите си, освен ако те не ни се обадят. Повечето от този тип „поправителни“ училища разрешават на родителите да бъдат част от живота на учениците им. Но не и „Хидън Оук“. Тук ни държите скрити. Защото всички са се отказали от нас, нали? Защо не ни оставите просто да правим, каквото си искаме? Не виждате ли, че никой не се интересува повече от нас и няма да ви държи сметка?

— Разбирам накъде биеш и действително в думите ти има зрънце истина, но си прекалено песимистично настроена, за да видиш цялата картинка. Изолацията ви е просто част от терапевтичния процес. Важно е в момента, в който сте готови да се върнете при родителите си, да няма и помен от старото ви поведение.

— Имам много богат опит с лъжите, д-р Зилинска. И простете ми, но не вярвам на нито една ваша дума. Смятам, че криете нещо.

Тя ме погледна остро. КЛИК.

— Бях толкова искрена с теб, колкото ми позволява политиката на училището, Анжела. Недей да поругаваш тази си привилегия.

— Много ли пари печели училището?

— Този въпрос е неприемлив.

— А вие колко пари изкарвате?

— Ти си умно момиче, Анжела. Със сигурност осъзнаваш колко продължително и съзнателно насочваш разговора ни далеч от посоката, в която трябва да бъде. Напомням ти, че времето с мен, е единственият шанс да успееш да подредиш живота си правилно и да започнеш наново.

— Искам да открия една семейна приятелка, която учи тук. Можете ли да ми помогнете да го направя?