Елиът Шрифер - Училище за лоши момичета

— Боже Господи! — разкикоти се Кармен, но не направи нищо, за да ме спре.

Стъпих с босите си крака на леглото и се надигнах на пръсти, но едва стигах до миниатюрната камера. Надигнах се колкото мога, за да завъртя екранчето с гръб към нас, но само успях да го побутна леко и то се върна в първоначалната си позиция.

— Коя от нас е по-висока? — попитах аз.

— Мисля, че аз. Със съвсем малко — отвърна тя и дойде до леглото.

Сменихме местата си. Тя се изправи на пръсти върху леглото и се протегна с всичка сила към камерата. Все още беше твърде високо. Пръстите й почти успяха да обърнат екранчето наобратно, когато изведнъж леглото се плъзна назад и тя тупна с всичка сила по дупе на земята. Седеше замаяна, стиснала в ръката си малката камерка. Успяхме! Точно тогава на вратата се почука. Направих знак към Кармен да не мърда от мястото си и като се приближих към вратата, чух как автоматичната ключалка прещрака. Отворих и видях пред себе си намръщена жена, облечена в учителска униформа.

— Мога ли да ви помогна, госпожо?

— Ти ли се казваш Карденас?

— Да, госпожо.

— Трябваше да бъдеш в кабинета на д-р Зилинска преди пет минути.

— Упс, вярно. Обличам се ей сегичка.

— Побързай!

Затворих вратата, нахлузих отвратителната бабешка униформа и направих жест на облекчение към Кармен, която все още седеше на земята в шок. На път към административната сграда попитах жената за името й, опитвайки се да се направя на добро и любезно момиче.

— Ако не знаеш името ми, аз няма да се чувствам задължена да знам твоето, а това е добре и за двете ни — сряза ме тя.

Странна реплика от устата на учител. Да не говорим за огромната доза негативизъм, който струеше от цялото й същество. Не лично към мен, но към света като цяло. Имах дарба да усещам негативните нотки в гласа на хората.

— А мога ли да попитам от колко време работите тук? — опитах аз отново.

— Достатъчно.

— Няколко години?

Тя въздъхна.

— Спести си въпросите за докторите. Научила съм се да не разговарям с ученичките.

— Да не би момичетата да са се държали зле с вас в миналото?

— Не съм на твоите години, дете. Не ме интересува коя от вас ме харесва и коя не.

— Иска ми се и мен да не ме интересуваше — отвърнах аз, изненадвайки дори себе си с това откровение.

Повървяхме в мълчание известно време, за да не си помисли, че я препирам.

— Някакъв съвет? — попитах накрая аз.

— Ще стане още по-трудно — отговори тя. — Внимавай и не се сприятелявай с лошите момичета, колкото и готини да ти изглеждат. Това е най-бързият начин да те изпратят при директорката, а ти не искаш това. Най-лошото за едно момиче в „Хидън Оук“ е да бие на очи.

— Коя е директорката? — бързо попитах аз. — Защо никой не говори за нея?

Тя поклати глава, посочи към вратата с надпис „Психиатрично отделение“ и изчака да почукам на вратата. Колко близо бях да разбера тайната им! Но този път ми се изплъзна.

— Добро утро, д-р Зилинска — механично издекламирах аз, влизайки в стаята.

Тази беше по-голяма от предишната и вече приличаше на истински лекарски кабинет. По стените имаше няколко рафта със скучно изглеждащи книги, два сиви стола със сиви възглавници отгоре и голям контейнер, пълен с онези ужасни ягодови бонбонки, които са толкова твърди, че направо могат да ти разранят устата.

— Закъсня с десет минути, Анжела — отвърна тя. — Много е важно да идваш навреме за срещите ни. Моля, седни.

— Съжалявам, че… — започнах аз, докато сядах, но тя ме прекъсна.

— Също така, искам да те помоля никога да не се извиняваш. Извинението е защита. Използвала си го досега, за да се измъкваш от неудобни за теб ситуации и да предотвратиш повече въпроси.

Опулих се.

— Не, не съм.

— Нима? Не значи ли всъщност извинението ти „Ето, казах, че съжалявам, спрете да ми го напомняте?“ И не значи ли „Съжалявам, че предизвиках този инцидент с дядо ми“ всъщност „Извиних се, не ме разпитвайте повече“?

— Това е малко цинична гледна точка — спокойно отбелязах аз.

А споменаването на дядо ми беше доста евтин начин да се опита да ме накара да говоря за десети юни. Само дето нямаше да ме подтикне да отворя тази тема, ако ще да застанеше и на челна стойка.

— Предварително ме извини за думите ми, но смятам, че си в положение, в което не си заслужила друго, освен цинично отношение.

— Уау, ама това е страхотен начин да започнеш терапия — погледнах я накриво аз и кръстосах ръце.