Джон Уилямс - Стоунър

Стоунър се появи с няколко минути закъснение. Ломакс вече беше там, седеше сковано пред бюрото на Финч, до него имаше празен стол. Стоунър прекоси бавно помещението и седна. Извърна се и погледна Ломакс, той пък се бе втренчил невъзмутимо право напред, едната му вежда бе вдигната презрително към всичко и всички.

Финч ги наблюдава няколко мига, върху лицето му играеше едва доловима развеселена усмивка.

— Е — подхвана той, — всички знаем по какъв въпрос сме тук. За пенсионирането на Стоунър.

Изложи набързо правилника: човек можеше да се пенсионира по свое желание на шейсет и пет години, ако предпочетеше това, Стоунър можеше да излезе в пенсия или в края на тази учебна година, или в края на някой от семестрите догодина. При съгласие на ръководителя на катедрата, на декана на колежа и на самия преподавател той можеше да остане на работа, докато навърши шейсет и седем години, тогава вече бе задължително да се пенсионира. Освен ако въпросният преподавател не станеше почетен професор и не получеше катедра, тогава вече…

— Това е почти изключено, според мен тук сме единодушни — вметна студено Ломакс.

Стоунър кимна на Финч.

— Почти изключено.

— Искрено вярвам — обърна се Ломакс към Финч, — че в интерес на катедрата и на колежа Стоунър ще се възползва от възможността да се пенсионира. Отдавна обмислям някои промени в учебната програма и преподавателския състав, които при такова пенсиониране ще станат възможни.

Стоунър каза на Финч:

— Докато имам възможност да преподавам, нямам желание да се пенсионирам само заради прищевките на професор Ломакс.

Финч се извърна към Ломакс. Той каза:

— Сигурен съм, че Стоунър не е отчел много неща. Той ще разполага с време да се отдаде на писане… — Ломакс замълча тактично. — Нещо, което сега е възпрепятстван да прави заради отдадеността си на преподаването. Академичната общност със сигурност само ще спечели, ако плодовете на богатия му опит бъдат…

Стоунър го прекъсна.

— На този етап от живота си нямам желание да започвам литературна кариера.

Ломакс сякаш се поклони на Финч, без да се помръдва на стола.

— Сигурен съм, че нашият колега е прекалено скромен. До две години и аз ще бъда принуден от правилника да освободя мястото на ръководител на катедра. Със сигурност възнамерявам да се възползвам добре от малкото време, което ми остава, очаквам с нетърпение да се порадвам на спокойствието, след като се пенсионирам.

Стоунър каза:

— Надявам се да остана в катедрата най-малкото докато се отвори тази благоприятна възможност.

Известно време Ломакс мълча. После каза замислено на Финч:

— През последните няколко години често ми е хрумвало, че усилията на Стоунър в полза на университета може би не са оценени докрай. Хрумвало ми е, че ако го направим професор, това ще увенчае подобаващо годината, когато той ще излезе в пенсия. Вечеря в чест на събитието — подобаваща церемония. Така ще му се отблагодарим. Не сме в началото на годината, повечето повишения вече бяха оповестени, но съм сигурен, че ако настоявам, за догодина можем да уредим повишение — в чест на оттеглянето му в заслужена почивка.

Изведнъж играта, която Стоунър играеше с Ломакс — и на която, колкото и да е странно, се наслаждаваше, — му се стори дребнава и непочтена. Обзе го умора. Той погледна Ломакс право в лицето и каза изтощено:

— Мислех, че след толкова години, Холи, ме познаваш по-добре. Никога не ме е вълнувало какво според теб можеш да ми „дадеш“ или да ми „направиш“. — Той замълча. Всъщност бе по-уморен, отколкото си мислеше. Продължи с усилие: — Това не е важно, никога не е било важно. Предполагам, си добър човек, със сигурност си добър преподавател. Но в някои отношение си пълен невежа и негодник. — Стоунър замълча още веднъж. — Не знам на какво си се надявал. Но аз няма да се пенсионирам — нито в края на тази година, нито в края на следващата. — Изправи се бавно и постоя малко, за да събере сили. — Ще извинявате, господа, но съм малко уморен. Ще ви оставя да обсъждате, каквото имате да обсъждате.

Знаеше, че нещата няма да свършат дотук, но му беше все едно. Когато на последното заседание на преподавателите за годината Ломакс оповести в доклада на катедрата, че Уилям Стоунър ще се пенсионира в края на следващата година, Стоунър се изправи и заяви пред всички, че професор Ломакс греши и че пенсионирането му ще бъде факт цели две години след срока, съобщен от Ломакс. В началото на есенния семестър новият ректор на университета покани в дома си на следобеден чай Стоунър и говори надълго и нашироко за годините, които той е отдал на преподаването, за напълно заслужената почивка, за признателността, която всички изпитват, Стоунър пък отвърна доста хапливо, нарече ректора „млади момко“ и се направи на глух, така че накрая младият момък вече крещеше възможно най-умиротворително.