Джон Уилямс: Стоунър

А ти какво очакваше? — помисли си той отново.

Обзе го някаква радост, сякаш родена от летен ветрец. Стоунър си спомни смътно, че е мислел за провал — сякаш това имаше някакво значение. Сега му се струваше, че такива мисли са дребнави, недостойни за живота му. В края на съзнанието му се струпаха смътни сенки, той не ги виждаше, ала знаеше, че са там, че събират сили за осезаемост, каквато Стоунър не можеше нито да види, нито да чуе. Знаеше, че се приближава към тях, но не се налагаше да бърза. Ако пожелаеше, можеше да не им обърне внимание, разполагаше с цялото време.

Обгърна го мекота, по ръцете и краката му пропълзя отмалялост. С внезапна сила го обзе усещането за собствената му същност и той почувства колко е мощна. Беше такъв, какъвто е, и знаеше какъв е бил.

Главата му се обърна. По нощното шкафче бяха струпани книги, които не бе докосвал отдавна. Остави ръката му да поиграе за миг над тях, изуми се колко тънки са пръстите му, колко изпъкнали — крехките стави. Почувства силата вътре в тях и ги остави да издърпат от купчината върху шкафчето една от книгите. Търсеше книгата, която е написал, и щом ръката му я напипа, се усмихна на познатата червена корица, която отдавна бе загубила цвета си и бе опърпана по краищата.

Почти не го вълнуваше, че книгата е забравена и безполезна, а въпросът му доколко ценна е била някога му се стори едва ли не банален. Не се заблуждаваше, че ще открие себе си там, в тези излинели букви, и все пак знаеше, че там наистина е малка част от него, която няма как да отрече, част, която ще си остане вътре в книгата.

Отвори я и щом го направи, тя престана да бъде негова. Докато пръстите му я разлистваха, усети парене, сякаш страниците бяха живи. Паренето се пренесе по пръстите му и плъзна по плътта и костта, Стоунър го усещаше постоянно и зачака то да го погълне, зачака някогашното вълнение, което беше като ужас, да го прикове към мястото, където лежи. Слънцето мина край прозореца и освети страницата, а Стоунър не видя какво пише там.

Пръстите се отпуснаха, книгата, която държаха, се плъзна полека, после бързо по застиналото тяло и падна в тишината на стаята.

$orig_author=John Williams

$orig_lang=en

$orig_title=Stoner

$year=1965

$pub_year=2013

$translator=Емилия Л. Масларова

$trans_year=2013

$type=роман

$category=Съвременни романи и повести

$labels=Съвременен роман (XX–XXI век), Драма

$isbn=978-619-7055-08-5

Сканиране: Papi, 2015

Разпознаване, корекция и форматиране: ventcis, 2015

Издание:

Джон Уилямс

СТОУНЪР

Превод от английски Емилия Л. Масларова

Редактор Емилия Пищалова

Художник на корицата Явора Паунова

Издателство „Лабиринт“, София, 2013

www.labyrinth-books.com

ISBN 978-619-7055-08-5

Верига магазини, до 1925 година в тях се е пазарувало само по каталог. — Б.пр.

Превод Валери Петров. — Б.пр.

Сградата, където се помещава ректоратът на Университета на Мисури, един от неговите символи. — Б.пр.

Така понякога наричат Гражданската война между Севера и Юга (1861-1865) в САЩ. — Б.пр.

Веднъж на седем години в някои учебни заведения в САЩ предоставят творчески отпуск за научна работа. — Б.пр.