Джон Уилямс - Стоунър

— О, Уили. О, Уили.

Продължи да го гледа, главата й се клатеше леко.

Той се извърна към Грейс, която изглеждаше все така спокойна. Тя рече нехайно:

— Бременна съм, татко.

И писъкът проехтя отново, пронизващ и неизразимо гневен, двамата се извърнаха към Едит, която започна да мести очи напред-назад, от единия към друг — те бяха изцъклени и студени над разтворената за писък уста. Стоунър прекоси стаята, наведе се зад нея и я изправи — тя се отпусна безжизнено в ръцете му и се наложи той да придържа тежестта й.

— Едит! — каза рязко. — Млъкни.

Тя се вцепени и се отдръпна. Прекоси с подкосяващи се нозе стаята и застана над Грейс, която не се беше помръднала.

— Ти! — избълва. — О, Боже. О, Грейси. Как можа… о, Боже. Същата като баща си. На него си се метнала. О, да. Мръсотия. Мръсотия…

— Едит! — подвикна по-рязко Стоунър и отиде бързо при нея. Хвана я здраво над лактите и я обърна с гръб към Грейс. — Върви в банята да се наплискаш със студена вода. После се качи в стаята и си легни.

— О, Уили — пророни тя умолително. — Детенцето ми. Милото ми детенце. Как можа да се случи? Как можа тя да…

— Върви — повтори Стоунър. — Ще те повикам след малко.

Едит излезе с несигурна крачка. Стоунър я изпрати с поглед, без да се помръдва, докато не чу водата в мивката в банята. После се обърна към Грейс, която продължаваше да го гледа от креслото. Усмихна й се набързо, отиде при работната маса на Едит, взе един стол, върна се и го сложи пред креслото на Грейс, за да може да й говори, без да гледа отвисоко лицето й.

— И така — подхвана, — защо не ми разкажеш?

Тя му се усмихна мило.

— Няма много за разказване — отвърна. — Бременна съм.

— Сигурна ли си?

Грейс кимна.

— Ходих на лекар. Току-що получих резултатите.

— Добре — каза Стоунър и я докосна непохватно по ръката. — Излишно е да се притесняваш. Всичко ще бъде наред.

— Да — каза тя.

Той попита предпазливо:

— Искаш ли да ми кажеш кой е бащата?

— Един студент — отговори Грейс. — От университета.

— Предпочиташ да не споделяш ли?

— О, не — каза тя. — Няма особена разлика. Казва се Фрай. Ед Фрай. Второкурсник. Миналата година е бил на курса ти по композиция.

— Не го помня — рече Стоунър. — Изобщо не го помня.

— Съжалявам, татко — каза Грейс. — Беше глупаво. Той беше пийнал, не се… пазехме.

Стоунър извърна очи от нея, към пода.

— Съжалявам, татко. Ужасен си, нали?

— Не — каза той. — Може би изненадан. Последните няколко години не сме се познавали добре, нали?

Тя извърна поглед и рече притеснена:

— Ами… вероятно е така.

— Обичаш ли го това момче, Грейс?

— О, не — призна си тя. — Всъщност не го познавам много добре.

Той кимна.

— Какво искаш да направиш?

— Не знам — рече Грейс. — Наистина няма значение. Не искам да ви създавам главоболия.

Дълго седяха, без да казват нищо. Накрая Стоунър подхвана:

— Излишно е да се тревожиш. Всичко ще се нареди. Каквото и да решиш — каквото и да искаш да направиш, всичко ще е наред.

— Да — каза Грейс. Тя стана от креслото. Сетне, както стоеше, погледна баща си и рече: — Ти и аз, сега вече можем да разговаряме.

— Да — потвърди Стоунър. — Можем.

Грейс излезе от ателието и Стоунър изчака да чуе как вратата на стаята й горе се затваря. После, преди да се прибере в стаята си, се качи тихо горе и отвори вратата в спалнята на Едит. Тя спеше непробудно, беше се проснала направо с дрехите на леглото, нощната лампа хвърляше върху лицето й ярка светлина. Стоунър угаси лампата и слезе долу.

На другата сутрин по време на закуска Едит бе почти весела, не даваше признаци за истерията от предната вечер и говореше така, сякаш бъдещето е хипотетична задача, която трябва да решат. След като научи името на момчето, каза бодро:

— И така. Как мислите, дали не трябва да се свържем с родителите, или е по-добре първо да поговорим с момчето? Чакайте да видим… сега сме последната седмица на ноември. Да кажем, половин месец. Дотогава можем да приключим с всички приготовления, защо да не направим и малка венчавка в църквата? Грейси, какво смята твоят приятел… как се казва?

— Едит — намеси се Стоунър. — Чакай. Говориш така, сякаш много неща се разбират от само себе си. Грейс и този младеж може би не искат да се женят. Трябва да го обсъдим с Грейс.

— Какво толкова има да обсъждаме? Разбира се, че искат да се оженят. В края на краищата те… те… Грейси, кажи на баща си. Обясни му.

Грейс му каза:

— Не е важно, татко. Изобщо не е важно.