Джон Уилямс - Стоунър

На тази първа среща Стоунър не държа студентите до края на часа. Някъде по средата приключи с въведението и им даде домашно за почивните дни.

— Бих искал да напишете кратко есе, не повече от три страници, за начина, по който Аристотел е тълкувал понятието topoi, или в приблизителен превод на английски, темата. В Книга втора на „Риторика“ на Аристотел ще намерите подробно изложение на понятието, а в изданието на Лейн Купър е включен предговор, който, както ще установите, ще ви бъде от изключителна полза. Трябва да предадете есето в… понеделник. Мисля, че това е всичко за днес.

След като каза на студентите, че са свободни, той ги гледа угрижено известно време — те не помръдваха. После им кимна рязко и излезе от аудиторията с кафявата папка под мишница.

В понеделник по-малко от половината студенти бяха готови с есето, Стоунър освободи онези, които го предадоха, и довърши занятието с останалите — обясни отново и отново темата, която беше задал, докато не беше сигурен, че са я схванали и са в състояние до сряда да напишат зададеното есе.

Във вторник забеляза в коридорите на Джеси Хол, пред кабинета на Ломакс неколцина студенти — видя, че са от първата му група. Докато ги подминаваше, те се извърнаха с гръб към него и погледнаха към пода, към тавана или към вратата в кабинета на Ломакс. Стоунър се подсмихна, отиде в кабинета си и зачака да го потърсят по телефона — беше сигурен, че е неминуемо.

В два следобед му позвъниха. Той вдигна слушалката, отговори и чу гласа — леден и учтив, — на секретарката на Ломакс.

— Господин Стоунър? Господин Ломакс би искал да се видите днес следобед, възможно най-бързо с господин Ърхарт. Той ви чака.

— Ломакс ще бъде ли там? — попита Стоунър.

Настъпи стъписано мълчание. Гласът отвърна неуверено:

— Според мен… не… вече има уговорена среща. Но господин Ърхарт има правото да…

— Кажете на Ломакс, че не е зле да дойде и той. Предайте му, че до десет минути ще бъда в кабинета на Ърхарт.

Джоуел Ърхарт беше младеж, който вече бе започнал да плешивее и наскоро беше прехвърлил трийсетте. Преди три години Ломакс го беше довел в катедрата и когато се разбра, че е сериозен, но не особено талантлив и без преподавателска дарба, бе сложен да отговаря за учебната програма на първокурсниците в Английската катедра. Кабинетът му всъщност не бе кабинет, а малка стаичка като ниша в дъното на голямата обща стая, където двайсетина млади преподаватели имаха бюра, и за да стигне до там, Стоунър трябваше да прекоси цялото помещение. Докато се провираше между бюрата, някои от преподавателите вдигнаха глави и го погледнаха, ухилиха се открито и го проследиха с очи как върви през стаята. Стоунър отвори вратата, без да чука, влезе в кабинета и седна на стола срещу бюрото на Ърхарт. Ломакс го нямаше.

— Искал си да ме видиш? — подхвана.

Ърхарт, който беше с много светла кожа, се поизчерви. Лепна си усмивка, каза въодушевено:

— Радвам се, че намина, Бил. — После известно време си игра с клечка кибрит, опитваше се да си запали лулата. Не успяваше. — Проклетата влага — каза мрачно. — Тютюнът все е влажен.

— Доколкото разбирам, Ломакс няма да дойде — каза Стоунър.

— Да — потвърди Ърхарт и остави лулата на бюрото. — Всъщност обаче именно господин Ломакс ме помоли да поговоря с теб, така че в известен смисъл… — Той се засмя нервно. — Аз съм нещо като вестоносец.

— И каква вест ти възложиха да ми съобщиш? — попита студено Стоунър.

— Ами доколкото разбрах, са постъпили оплаквания. Студенти… нали знаеш. — Той поклати съчувствено глава. — Някои от тях, изглежда, мислят… всъщност явно не разбират какво точно се случва на занятието ти в осем часа. Господин Ломакс си помисли… всъщност, изглежда, оспорва доколко е разумно въпросите на композицията в първи курс да се разглеждат през…

— През призмата на средновековния език и литература — допълни Стоунър.

— Да — потвърди Ърхарт. — Всъщност ми се струва, че разбирам какво се опитваш да направиш… да ги постъписаш, да ги разтърсиш, да приложиш нов подход, да ги накараш да мислят. Нали така?

Стоунър кимна сериозно.

— Напоследък на съветите често се обсъждат новите подходи в преподаването на първокурсниците, експериментите.

— Именно — каза Ърхарт. — Едва ли някой подкрепя повече от мен експериментите… но водени от най-добри подбуди, понякога стигаме твърде далеч. — Той се засмя и поклати глава. — Със сигурност знам, че аз го правя, ще бъда първият, който ще го признае. Но аз… а и господин Ломакс… може би някакъв компромис, частично връщане към учебната програма, използване на посочените учебници… сам разбираш.