Джон Уилямс - Стоунър

Рано сутринта в първия учебен ден Стоунър седеше в кабинета си и за кой ли път гледаше четливо написаната на машина програма. Предната вечер бе чел до късно нова студия за средновековната традиция, оцеляла и през Ренесанса, и се бе увлякъл толкова, че бе седял до сутринта. Погледна програмата и в него се надигна сподавен гняв. Вторачи се в стената отпред и след няколко минути отново се взря в програмата, после си кимна. Пусна я заедно с прикрепения към нея учебен план в кошчето за отпадъци и отиде при кантонерката в ъгъла на помещението. Издърпа горното чекмедже, погледна разсеяно кафявите папки вътре и извади една. Прелисти я, като подсвирна тихо. След това затвори чекмеджето и с папката под мишница излезе от кабинета, прекоси университетското градче и отиде на първото занятие.

Сградата беше стара, с дъсчени подове и се използваше за аудитория само в крайни случаи — аудиторията, където трябваше да бъде занятието, бе прекалено малка за записалите се студенти и се наложи доста от момчетата да седят по первазите или да стоят прави. Когато Стоунър влезе, те го погледнаха притеснени, както се притесняваме от несигурността — той можеше да е и приятел, и враг, а студентите не знаеха кое е за предпочитане.

Стоунър се извини за аудиторията, направи безобидна шега за сметка на ректората и увери онези, които продължаваха да стоят прави, че на другия ден ще има столове и за тях. После остави папката върху очуканата клатеща се катедра и огледа лицата отпред.

Поколеба се за миг. След това каза:

— Който е купил учебник за курса, може да го върне в книжарницата и да си получи обратно парите. Няма да работим по учебника, посочен в учебния план, който, предполагам, всички сте получили, когато сте се записали за курса. Няма да работим и по самия учебен план. Смятам да се придържам към различен подход по предмета, подход, заради който ще се наложи да набавите два други учебника.

Обърна се с гръб към студентите и взе от поставката под олющената черна дъска парче тебешир — подържа го малко, заслушан в приглушените въздишки и суетене на студентите, докато те се наместваха по чиновете и търпяха рутина, внезапно станала им позната.

Стоунър каза:

— Ще учим по следните учебници. — Той произнесе думите бавно, докато ги пишеше: — „Средновековна английска проза и поезия“ под редакцията на Лумис и Уилард и „Английска литературна критика. Средновековният стадий“ от Дж. У. Х. Аткинс. — Извърна се към групата. — Ще установите, че в книжарницата още не са получили тези книги — нищо чудно това да стане и след половин месец. Междувременно ще ви запозная с предмета и целта на курса и ще изпиша от библиотеката някои книги, за да имате какво да правите.

Известно време той мълча. Много от студентите се бяха надвесили над чиновете и записваха прилежно, други го гледаха вторачено, с едва доловима усмивка, която би трябвало да мине за умна и разбираща, трети пък се бяха втренчили с неприкрито изумление.

— В антологията на Лумис и Уилард ще разберете за основния предмет на курса — поясни Стоунър, — ще изучаваме образци на средновековната поезия и проза с три цели: първо, като литературни произведения, значими сами по себе си, второ, като доказателство за началото на литературен стил и подход в литературната традиция и, трето, като риторични и граматически решения на въпроси от разговорната реч, които дори днес могат да имат приложна стойност и смисъл.

Сега вече почти всички студенти бяха престанали да си водят записки и бяха вдигнали глави, дори умните усмивки вече бяха леко напрегнати, а във въздуха стърчаха няколко ръце. Стоунър посочи една от тези ръце — на висок младеж с тъмна коса и очила.

— Това, господине, общият курс по английски за първи курс, група четвърта ли е?

Стоунър му се усмихна.

— Как се казвате, моля?

Момчето преглътна.

— Джесъп, господине. Франк Джесъп.

Стоунър кимна.

— Господин Джесъп. Да, господин Джесъп, това е общият курс по английски за първокурсници, група четвърта и аз се казвам Стоунър… факти, които безспорно трябваше да спомена в началото на занятието. Имате ли други въпроси?

Момчето преглътна още веднъж.

— Не, господине.

Стоунър кимна и се огледа дружелюбно.

— Някой друг има ли въпроси?

Лицата продължиха да го гледат вторачено, усмивки нямаше и няколко уста висяха отворени.

— Чудесно — рече Стоунър. — Ще продължа. Както казах в началото на занятието, целта на курса е изучаването на някои произведения от периода приблизително от тринайсети до шестнайсети век. На пътя ни могат да застанат някои исторически събития, ще има трудности, и езикови, и философски, и обществени, и религиозни, и теоретични, и практически. Всъщност цялото ни образование дотук ще бъде спънка пред нас, защото мисловните ни навици за естеството на опита са предопределили очакванията ни точно толкова подчертано, както навиците на човека от Средновековието са предопределили неговите очаквания. Като начало нека разгледаме някои от тези мисловни навици, съобразно, с които човекът от Средновековието е живял, разсъждавал и писал…