Джон Уилямс - Стоунър

Животът му с Катрин продължи почти както преди с тази разлика, че сега, когато студентите и много от преподавателите се бяха върнали, Стоунър започна да усеща, че трябва да е по-прикрит. През лятото в старата къща, където живееше Катрин, нямаше почти никой и така, докато бяха заедно, те бяха откъснати от целия свят и не се страхуваха, че някой може да ги забележи. Сега Уилям трябваше да проявява предпазливост, когато идваше следобед у Катрин — хващаше се, че се озърта по улицата, щом наближи къщата й, и се спуска крадешком по стълбището към малката площадка пред жилището й.

Мислеха какво да направят, обсъждаха дали да не се разбунтуват, споделяха, че се изкушават да извършат нещо скандално, за да разберат всички. Но не го направиха и всъщност не го искаха истински. Искаха само да ги оставят на мира, да бъдат такива, каквито са, и в това желание осъзнаваха, че няма да бъдат оставени на мира, и подозираха, че не могат да бъдат такива, каквито са. Въобразяваха си, че не бият на очи, и почти не им минаваше през ум, че някой може да ги подозира в любовна връзка. Стараеха се да не се засичат в университета, а когато нямаше как да не се срещнат на обществено място, се поздравяваха официално, което им се получаваше доста смешно, но двамата бяха убедени, че не е проличало.

Но за връзката им се знаеше, беше се разчуло много бързо след началото на есенния семестър. Явно бяха разкрити от онова особено ясновидство, което хората имат за такива неща, понеже никой от двамата не бе издал с нищо пред другите личния си живот. Или пък някой може би беше изказал ей така, напосоки, някаква догадка, която е прозвучала достоверно на друг, и заради това всички са започнали да ги гледат под лупа, което на свой ред… Знаеха, че няма никакъв смисъл да се губят в предположения, но продължиха да ги правят.

Имаше знаци, по които и двамата разбраха, че са разкрити. Веднъж Стоунър вървеше зад двама студенти от последния курс и чу как единият казва къде възхитено, къде презрително:

— Виж го ти този Стоунър. Господи, кой да повярва!

После видя как двамата клатят подигравателно глава, озадачени от човешкия жребий. Познати на Катрин й намекваха с недомлъвки за Стоунър и споделяха с нея разни неща за любовния си живот, което тя не бе насърчавала по никакъв начин.

Онова, което ги изненада, бе, че всичко това като че ли нямаше значение. Никой не отказваше да разговаря с тях, никой не ги гледаше на кръв, светът, от който се страхуваха, не ги накара да страдат. Започнаха да смятат, че биха могли да живеят на мястото, което доскоро бяха разглеждали като враждебно за любовта им, и то да живеят с известно достойнство, без притеснения.

Едит реши да заведе за коледните празници Грейс на гости при майка си в Сейнт Луис и за пръв и последен път в съвместния си живот Уилям и Катрин имаха възможност да са заедно за по-дълго.

Съобщиха поотделно и някак между другото, че по коледните празници ще отсъстват от университета: Катрин щяла да ходи на гости на свои роднини в източните щати, а Уилям — да работи в библиографския център и музей в Канзас Сити. По различно време се качиха на различни автобуси и се срещнаха в Лейк Озарк, курортно селище в полите на разпрострялата се Озаркска планинска верига.

Бяха единствените гости в единствената хижа с бунгала в селото, която работеше през цялата година, и прекараха заедно десет дни.

Три дни преди да пристигнат, беше натрупал дебел сняг, по време на престоя им валя отново и полегатите хълмове си останаха бели през цялото време, докато двамата бяха там.

Имаха на разположение спалня, дневна и кухничка, бунгалото им беше малко встрани от другите и бе с изглед към езеро, което през зимните месеци замръзваше. На сутринта се събудиха, за да видят, че са преплели крайници, а телата им са топли и лъскави под дебелите завивки. Надзърнаха изпод завивките и загледаха как в студения въздух дъхът им се превръща на огромни облаци пара, засмяха се като деца и след като отново се завиха презглава, се притиснаха още по-плътно един към друг. Понякога се любеха и оставаха в леглото цяла сутрин — говореха си, докато през един източен прозорец не изгрееше слънце, случваше се и Стоунър да скочи от кревата веднага щом се събудеха, да отметне завивките от голото тяло на Катрин и да се смее на писъците й, докато пали огъня в огромната камина. После се сгушваха пред нея, заметнати само с едно одеяло, и чакаха да се стоплят от разгарящия се огън и естествената топлина на телата си.