Джон Уилямс - Стоунър

Поиска назаем известна сума от майка си, която неблагоразумно й я подари. Обнови целия си гардероб, като изгори всички дрехи, които бе донесла със себе си от Колумбия, отиде да се подстриже късо, както бе модно напоследък, накупи козметика и парфюми, които всекидневно се упражняваше да употребява в стаята си. Научи се да пуши и заговори по нов начин, накъсано, с едва доловим английски акцент, леко пискливо. Прибра се в Колумбия, добре овладяла тази външна промяна, а също с още една промяна, тайна и мощна, вътре в нея.

През първите няколко месеца, след като се върна в Колумбия, не подвиваше крак — вече не й се струваше наложително да се прави пред самата себе си на болна и немощна. Включи се в малка театрална трупа и се посвети на възлаганата й работа: рисуваше декори, събираше пари за трупата и дори изпълняваше малки роли в постановките. Когато следобед се прибереше, Стоунър заварваше във всекидневната нейни приятели, непознати, които го гледаха, все едно е натрапник, и на които той кимаше учтиво и отиваше в кабинета, където чуваше през стените гласовете им, приглушени и рецитаторски.

Едит закупи пиано на старо и каза да го сложат във всекидневната, при стената, отделяща я от кабинета на Уилям — малко преди да се омъжи, се бе отказала от музиката и сега започна едва ли не от нулата: упражняваше гамите, с огромни усилия работеше над етюдите, които бяха прекалено трудни за нея, понякога свиреше по два-три часа на ден, често вечер, след като Грейс вече бе сложена да спи.

Групите студенти, които Стоунър канеше на разговор в кабинета си, се разрастваха и срещите ставаха по-чести, а Едит вече не се задоволяваше да стои горе, далеч от сбирките. Настояваше да им носи чай и кафе, а след като го направеше, се настаняваше на някой стол в стаята. Говореше весело на висок глас, като успяваше да отклони разговора към работата си в малкия театър или към музиката си, или към рисуването и ваятелството, с които (както оповестяваше) смятала да се заеме отново веднага щом намери време. Озадачени и притеснени, студентите малко по малко престанаха да идват и Стоунър започна да се среща с тях на по кафе в университетския бюфет или в някое от малките кафенета, пръснати около университетското градче.

Не обсъждаше с Едит новото й поведение — бурната й дейност само го дразнеше леко, пък и тя изглеждаше щастлива, макар че може би някак отчаяно щастлива. В крайна сметка Стоунър винеше себе си за новата насока, която животът й бе приел: не бе успял да открие за нея някакъв смисъл в съвместния им живот, в брака им. Затова смяташе, че няма нищо лошо тя да намира такъв смисъл в неща, които нямаха нищо общо с него, или в начинания, към които не можеше да се присъедини.

През лятото на 1930 година, насърчен от новия си успех като преподавател и от това, че по-добрите докторанти го търсят все повече, Стоунър започна нова книга. Сега прекарваше почти цялото си свободно време в кабинета. Двамата с Едит се преструваха, че делят една спалня, той обаче влизаше рядко в тази стая и никога нощем. Спеше на кушетката в кабинета и дори държеше дрехите си в гардеробчето, което бе сковал в ъгъла.

Имаше възможност да бъде с Грейс. Както й беше станало навик през първото дълго отсъствие на майка й, тя прекарваше повечето време с баща си в кабинета му, той дори й беше намерил малко бюрце и стол, така че Грейс имаше къде да чете и да си пише домашните. Обикновено се хранеха само двамата, Едит отсъстваше много, а когато си беше у дома, често забавляваше приятелите си, театралите, на малки празненства, които не предполагаха да има и деца.

После най-неочаквано Едит започна да си стои вкъщи. Тримата пак започнаха да се хранят заедно и Едит дори направи известни усилия да се грижи за дома. Там вече беше тихо, дори пианото стоеше неизползвано и по клавишите се трупаше прах.

Бяха достигнали точка в съвместния си живот, когато рядко говореха за себе си или един за друг, да не би да се наруши крехкото равновесие, което правеше възможен съвместния им живот. Затова след дълго двоумение и размисли за последиците Стоунър я попита накрая дали се е случило нещо.

Вечеряха, след като се бе извинила, Грейс бе отишла с една книжка в кабинета на Стоунър.

— В какъв смисъл? — попита Едит.

— Приятелите ти — каза Уилям. — Не са идвали от известно време, а и ти явно вече не участваш толкова много в театралната си дейност. Просто се питах дали не се е случило нещо.

Едит изтръска с почти мъжко движение една цигара от пакета до чинията си, стисна я между устните си и я запали с друга, която бе изпушила до половината. Всмукна силно от дима, без да маха цигарата от устните си, и отметна назад глава, така че, когато погледна Уилям, очите й бяха присвити, изпитателни и преценяващи.