Джон Уилямс - Стоунър

Три дни по-късно Хорас Бостуик беше мъртъв, самоубийство. Една сутрин отишъл на работа необичайно весел, поздравил няколкото служители, които още работели зад затворените врати на банката, казал на секретарката да не го свързва с никого по телефона и след като влязъл в кабинета си, се заключил отвътре. Към десет сутринта се застрелял в главата с револвер, който бил купил предния ден и бил внесъл в куфарчето си. Не оставил писмо, но старателно подредените по бюрото му книжа казвали всичко, каквото той имал да каже. А то било: финансов крах. Подобно на баща си в Бостън, Хорас Бостуик бил вложил неразумно, при това не само свои пари, но и пари на банката, и разорението му било толкова пълно, че той не виждал как ще се измъкне. Оказа се, че разорението съвсем не е чак толкова пълно, колкото си мислел той в мига на самоубийството. След разчистването на сметките семейната къща си остана непокътната, а няколкото дребни недвижими имота в покрайнините на Сейнт Луис бяха достатъчни да осигурят на жена му малки приходи до края на живота й.

Това обаче не се разбра веднага. Уилям Стоунър бе потърсен по телефона, за да научи за фалита и самоубийството на Хорас Бостуик, и той съобщи новината на Едит възможно най-внимателно, доколкото го позволяваше отчуждението им.

Тя я посрещна спокойно, сякаш го беше очаквала. Гледа известно време Стоунър, без да казва нищо, сетне поклати глава и рече разсеяно:

— Клетата мама. Какво ще прави? Винаги е имало някой, който да се грижи за нея. Как ще живее?

Стоунър отвърна:

— Кажи й… — Той замълча неловко. — Кажи й, че ако иска, може да живее с нас. Добре дошла е.

Едит му се усмихна със странна смесица от обич и презрение.

— О, Уили. Тя по-скоро ще умре. Не го ли знаеш?

Стоунър кимна.

— Вероятно го знам — отговори.

И така вечерта, след като Стоунър научи по телефона какво се е случило, Едит тръгна от Колумбия, за да отиде на погребението в Сейнт Луис и да остане колкото е необходимо. Една седмица след заминаването й Стоунър получи кратко писмо, в което се казваше, че тя щяла да постои с майка си още половин месец, може и по-дълго. Остана там близо два месеца и Уилям беше сам с дъщеря си в голямата къща.

Първите няколко дни празнотата в нея го хвърляше в неочаквана странна тревога. Той обаче свикна с тази празнота и тя започна да му доставя наслада: след седмица Стоунър се почувства щастлив, както не се бе чувствал от години, и спомнеше ли си, че Едит неминуемо ще се прибере, го обземаше тихо съжаление, което вече не се налагаше той да крие от самия себе си.

Пролетта на същата година Грейс бе отпразнувала шестия си рожден ден, а през есента тръгна на училище. Всяка сутрин Стоунър я приготвяше за часовете, а следобед се прибираше, за да я посрещне.

На шест години Грейс беше високо, стройно дете с коса, по-скоро руса, отколкото червена, със съвършено светла кожа и очи, които бяха тъмносини, чак лилави. Беше кротка и весела и се радваше на неща, вдъхващи на баща й чувство, което наподобяваше тъжно благоговение.

Понякога Грейс си играеше с децата от квартала, но по-често седеше с баща си в просторния му кабинет и го гледаше как проверява писмени работи, чете или пише. Двамата разговаряха — толкова тихо и сериозно, че Уилям Стоунър бе трогнат от нежност, каквато изобщо не бе очаквал. Грейс рисуваше върху листове жълта хартия непохватни мили картинки и ги подаряваше най-тържествено на баща си или пък му четеше на глас от читанката за първи клас. Вечер, след като я сложеше да си легне и се върнеше в кабинета, Стоунър усещаше отсъствието й в стаята и се успокояваше с мисълта, че тя спи на сигурно горе. По начини, които едва ли осъзнаваше, започна да я обучава и наблюдаваше с изумление и любов как тя расте направо пред очите му и върху лицето й се изписва умът, който работеше вътре в нея.

Едит се прибра в Колумбия чак след Нова година, така че Уилям Стоунър и дъщеря му прекараха Коледата сами. Размениха си подаръци: в сдържано напредничавото училище към университета Грейс направи за баща си нещо като пепелник от глина, въпреки че той не пушеше, а Уилям й поднесе нова рокля, която лично бе избрал в един магазин в центъра, няколко книжки и комплект за оцветяване. Почти целия ден седяха пред малкото коледно дърво, разговаряха и гледаха как лампичките блещукат по украшенията, а гирляндите примигват от тъмнозелените иглички като заровен огън.

По време на коледната ваканция, тази странна плаха пауза насред трескавия семестър, Уилям Стоунър започна да осъзнава две неща: започна да си дава сметка колко жизненоважна е станала Грейс за съществуването му и започна да разбира, че май е възможно да стане добър преподавател.