Джон Уилямс - Стоунър

Пак през онази пролет Едит му каза спокойно и почти безразлично как била решила, че иска дете.

Решението дойде внезапно и без видима причина, затова, когато една сутрин по време на закуска, броени минути преди Уилям да тръгне за първата лекция, Едит му го съобщи, в гласа й се долавяше едва ли не изненада, сякаш тя е направила откритие.

— Какво? — рече Уилям. — Какво каза?

— Искам дете — отвърна Едит. — Мисля, че искам да имам дете.

Отхапа малко от препечената филия. Избърса си устата с края на салфетката и се усмихна сковано.

— Не мислиш ли, че трябва да си имаме? — попита. — Женени сме от близо три години.

— Разбира се — отвърна той. Остави много внимателно чашата върху чинийката. Не погледна Едит. — Сигурна ли си? Никога не сме говорили за това. Не бих искал да…

— О, да — прекъсна го Едит. — Съвсем сигурна съм. Мисля, че не е зле да имаме дете.

Уилям си погледна часовника.

— Закъснявам. Жалко, че нямаме повече време да го обсъдим. Искам да си сигурна.

Между очите й се появи бръчица.

— Казах ти вече, сигурна съм. Ти не искаш ли? Защо продължаваш да питаш? Не ми се говори повече за това.

— Добре тогава — каза Уилям. Продължи да седи и да я гледа. — Трябва да тръгвам.

Но не се помръдна. След това сложи плахо ръка върху дългите й пръсти на масата и ги държа, докато тя не ги отдръпна. Стана, заобиколи едва ли не срамежливо Едит и си взе книгите и записките. Както винаги, тя дойде в дневната и го зачака да излезе. Уилям я целуна по бузата — нещо, което не бе правил отдавна.

На вратата се обърна и каза:

— Аз… Радвам се, че искаш дете, Едит. Знам, че в някои отношения бракът ни те разочарова. Надявам се това да промени отношенията ни.

— Да — отвърна тя. — Ще закъснееш за лекциите. Побързай.

След като той излезе, Едит продължи да стои няколко минути в средата на стаята и да гледа вторачено затворената врата, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Сетне тръгна неспокойно из стаята, започна да обикаля от място на място, сякаш не понасяше дрехите по себе си, които шумоляха и се гънеха върху плътта й. Разкопча пеньоара от твърда сива тафта и го остави да падне на пода. След като се обхвана с ръце, започна да мачка под тънката фланелена нощница ръцете си над лактите. Спря, после се насочи целеустремено към мъничката спалня и отвори една от вратите на гардероба, върху която бе окачено огледало — така че да се виждаш в цял ръст. Едит го намести спрямо светлината и след като се отдръпна малко, огледа отражението на високото слабо тяло в най-обикновена синя нощница. Без да сваля очи от огледалото, разкопча горните копчета на нощницата и я съблече през главата си, след което застана гола в сутрешната светлина. Намачка нощницата и я хвърли в гардероба. После се завъртя пред огледалото и пак огледа тялото си, сякаш принадлежеше на друг. Прокара длани по малките си увиснали гърди, плъзна ги леко надолу по тънкия кръст и плоския корем.

Отдръпна се от огледалото и отиде при леглото, което още не беше оправено. Отметна завивките, сгъна ги небрежно и ги прибра в гардероба. Изглади чаршафа и легна на него по гръб, с изопнати крака и ръце отстрани до тялото. Без да мига и да се помръдва, се втренчи в тавана и чака цяла сутрин, а после и целия дълъг следобед.

Вечерта, когато Уилям Стоунър се прибра, вече се мръкваше, но на втория етаж не светеше. Леко уплашен, той се качи по стълбището горе и щракна осветлението във всекидневната. В стаята нямаше никой. Уилям извика:

— Едит!

Отговор не последва. Той извика още веднъж.

Погледна в кухнята, съдовете от закуската още бяха на мъничката маса. Прекоси забързано всекидневната и отвори вратата на спалнята.

Едит лежеше гола на леглото без завивки. Когато вратата се отвори и върху нея падна светлината от дневната, тя извърна глава към Уилям, но не стана. Очите й бяха разширени и вторачени, от притворените й уста излизаха тихи звуци.

— Едит! — възкликна той и след като отиде, където лежеше тя, приклекна до нея. — Добре ли си? Какво има?

Тя не отговори, но звуците, които издаваше, станаха по-силни и тялото й се приближи. Изневиделица ръцете й се устремиха като нокти на хищна птица към него и той за малко да се дръпне, те обаче го хванаха за дрехите, започнаха да ги смъкват и разкъсват, да го дърпат на леглото до Едит. Устата й, зейнала и гореща, се впи в него, ръцете й продължаваха да го опипват, да дърпат дрехите му, да го търсят — и през цялото време очите й бяха широко отворени, вторачени и безметежни, сякаш принадлежаха на друг и не виждаха нищо.