Джон Уилямс - Стоунър

Остави отворена вратата на неосветената спалня, свещите сияеха едва-едва в мрака. Зашепна, сякаш за да успокои Едит и да й вдъхне сигурност, но думите му излязоха задавени и Уилям сам не чу какво е казал. Хвана Едит за тялото и затърси опипом копчетата, които щяха да я отворят за него. Едит го избута бездушно — в здрача очите й бяха затворени и устните стиснати. Тя се извърна, да не е с лице към Уилям, и с бързо движение разхлаби роклята, така че да се свлече на купчина около краката й. Ръцете и раменете й бяха голи, Едит потрепери, сякаш й е студено, и каза глухо:

— Иди в другата стая. Ще бъда готова след минута.

Той я докосна по ръцете и долепи устни до рамото й, но тя не се обърна към него.

В дневната Уилям загледа как свещите проблясват по остатъците от вечерята, насред която бе оставена бутилката шампанско, все още пълна до над половината. Наля си в чашата малко от виното и го опита, беше станало топло и възсладко.

Когато се върна, Едит беше легнала и бе придърпала завивките чак до брадичката си, лицето й беше обърнато нагоре, очите й бяха затворени, по челото й се бе образувала тънка бръчица. Стоунър се съблече тихо, сякаш Едит спи, и легна до нея. Известно време лежа с желанието си, превърнало се в нещо безлично, което принадлежеше само на него. Заговори на Едит, сякаш искаше да намери убежище от чувствата си, тя не отвърна. Уилям сложи ръка върху нейната и усети под тънкия плат на нощницата плътта, за която копнееше. Плъзна длан по нея, Едит не се помръдна, бръчката се вряза по-надълбоко. Уилям заговори отново, каза в тишината името й, после легна върху нея, нежен в непохватността си. Когато докосна гладките й бедра, Едит извърна рязко глава встрани и вдигна ръка, за да си закрие очите. Не издаде и звук.

След това Уилям легна до нея и й заговори в спокойствието на любовта си. Сега вече очите й бяха отворени и го гледаха от здрача, лицето й беше безизразно. Най-неочаквано Едит отметна рязко завивките и след като прекоси забързано стаята, влезе в банята. Уилям видя как осветлението се включва и чу, че Едит повръща силно и мъчително. Повика я и отиде при банята, вратата беше заключена. Повика още веднъж, тя не отговори. Върна се в леглото и я зачака. След няколко минути тишина осветлението в банята се изключи и вратата се отвори. Едит излезе и дойде сковано да си легне.

— От шампанското е — каза. — Не трябваше да пия втората чаша.

Зави се и обърна гръб на Уилям, след малко вече беше заспала: дишаше равномерно и тежко.

Прибраха се в Колумбия два дни по-рано, отколкото възнамеряваха: неспокойни и напрегнати от уединението си, сякаш се движеха заедно из затвор. Едит каза, че наистина не е зле да се върнат в Колумбия, та Уилям да се подготви за лекциите, а тя да започне да подрежда в новото жилище. Стоунър се съгласи веднага — и си помисли, че нещата ще потръгнат, след като двамата се приберат в своя дом, при хора и обстановка, които познават. Същия следобед си събраха багажа и вечерта вече бяха във влака за Колумбия.

В припрените смътни дни преди сватбата Стоунър беше намерил свободно жилище на втория етаж в стара сграда с вид на плевня на пет пресечки от университета. Беше тъмно и голо, с тясна спалня, мъничка кухня и огромна дневна с високи прозорци — навремето тук бе живял художник, преподавател в университета, който явно не бе от най-подредените: широките тъмни дъски по пода бяха напръскани с всички оттенъци на жълтото, синьото и червеното, по стените имаше размазана боя и мръсни петна. Стоунър смяташе жилището за романтично и удобно — добро място за начало на нов живот.

Едит се нанесе така, сякаш жилището бе враг, който трябва да бъде победен. Макар и несвикнала на физически труд, изтърка почти цялата боя по подовете и стените и изчегърта мръсотията, която й се привиждаше навсякъде: ръцете й се покриха с мазоли и лицето й стана измъчено, с тъмни кръгове под очите. Когато Стоунър се опита да й помогне, тя се заинати, стисна устни и поклати глава, каза, че времето му трябвало за наука и това било нейна работа. Той все пак настоя да се включи и Едит направо се разсърди и реши, че я унижават. Озадачен и безпомощен, Уилям вдигна ръце и загледа как Едит продължава да търка намусено и непохватно лъснатите подове и стени, да шие пердета и да ги закача накриво по високите прозорци, да поправя, да боядисва и пребоядисва покъщнината втора ръка, която бяха започнали да събират. Макар и несръчна, тя се трудеше с мълчалива и напрегната ярост и когато следобед се прибереше от университета, Уилям я заварваше капнала от умора. Тя се завлачваше да приготви вечеря, хапваше набързо и после изчезваше с мърморене в спалнята — да спи като упоена чак до другата сутрин и да става едва след като Уилям е тръгнал на лекции.