Джон Уилямс - Стоунър

А Уилям каза:

— Те са… и ще бъдат съвършени. Трябва да почиваш. Бракът ни ще започне от утре.

И подобно на други младоженци, за които беше чувал и за чиято сметка по едно или друго време беше пускал шеги, той не прекара първата брачна нощ заедно с жена си — сви се с дългото си тяло на тясното канапе и скован, не мигна — гледаше с отворени очи отминаващата нощ.

Събуди се рано. Апартаментът, уреден и платен като сватбен подарък от родителите на Едит, беше на десетия етаж и от него се откриваше гледка към града. Уилям повика тихо Едит и след няколко минути тя излезе от спалнята, като се опитваше да пристегне колана на пеньоара си и се прозяваше сънено, с лека усмивка. Уилям усети как от плисналата го любов на гърлото му засяда буца, той хвана Едит за ръка и застанали на прозореца във всекидневната, двамата загледаха надолу. По тесните улици под тях пъплеха автомобили, пешеходци и каляски, на Уилям и Едит им се струваше, че са далеч, откъснати са от суетнята на човечеството и неговите начинания. В далечината, отвъд квадратните сгради от червени тухли и камък, се виждаше река Мисисипи, която, дълга и сивкаво-кафява, лъкатушеше под сутрешното слънце — речните кораби и влекачите, които плаваха надолу по острите завои, бяха като играчки, въпреки че от комините им в зимния въздух се кълбяха големи количества сив пушек. Уилям го обзе чувството на спокойствие, той прегърна жена си и я притисна леко до себе си: двамата гледаха свят, който сякаш беше пълен с обещания и ведри приключения.

Закусиха рано. Едит изглеждаше освежена, напълно възстановена след неразположението от предната вечер, отново бе едва ли не весела и гледаше Уилям с топлина и задушевност, които, както му се стори, са породени от признателност и любов. Не отвориха дума за предната вечер, Едит току поглеждаше новия си пръстен и го наместваше върху пръста си.

Облякоха се дебело — да не им е студено, и тръгнаха по улиците на Сейнт Луис, които тъкмо бяха започнали да се пълнят с хора: разглеждаха стоките по витрините, говореха за бъдещето и мислеха съсредоточено как да го запълнят. Уилям започна да си връща лекотата и непринудеността, които бе открил в началото, докато ухажваше тази жена, станала негова съпруга, Едит се бе вкопчила в ръката му и сякаш слушаше онова, което той казва, както никога дотогава. В късната сутрин пиха кафе в топло малко кафене и погледаха как минувачите бързат в студа. Намериха екипаж и отидоха с него в Художествения музей. Хванати за ръце, тръгнаха из високите зали, през наситения блясък на светлината, отразена в картините. В тишината, в топлината, във въздуха, който подобно на старинните картини и статуи сякаш беше извън времето, Уилям Стоунър усети как го плисва обич към високото крехко момиче, което вървеше до него, а също спокойна страст, надигнала се, топла и сдържано чувствена като багрите, излъчвани от стените наоколо.

Когато в късния следобед си тръгнаха, небето бе покрито с облаци и бе започнало да ръми, но Уилям Стоунър носеше в себе си топлината, която бе събрал в музея. Малко след залез слънце се прибраха в хотела, Едит отиде да си почине в спалнята, а Уилям се обади да поръча от долу лека вечеря, която да донесат в апартамента, после го обзе внезапно вдъхновение и той слезе в ресторанта, където помоли да изстудят бутилка шампанско, която да качат до един час. Барманът кимна мрачно и му обясни, че шампанското нямало да е особено хубаво. На първи юли Сухият режим влизаше в сила в цялата страна и вече се смяташе за незаконно да произвеждаш спиртни напитки — в избата на хотела имало най-много петдесетина бутилки шампанско от всички марки. И Уилям трябвало да плати повечко. Той се усмихна и отговори, че е съгласен.

При по-особени поводи Едит бе пийвала в дома на родителите си по малко вино, но никога не бе опитвала шампанско. Докато вечеряха на квадратната масичка във всекидневната, тя погледна притеснена странната бутилка в кофичката с лед. В мрака с неравен пламък горяха две бели свещи в матови месингови свещници, Уилям беше угасил другото осветление. Докато двамата с Едит разговаряха, свещите потрепваха между тях, а светлината улавяше извивките на гладката тъмна бутилка и проблясваше по леда около нея. Те бяха притеснени и предпазливо весели.

Най-неочаквано Уилям издърпа тапата на шампанското, от силния бумтеж Едит подскочи, от гърлото на бутилката блъвна бяла пяна, която намокри ръката му. Те се засмяха на непохватността му. Изпиха по една чаша и Едит се престори на пияна. Изпиха по още една. На Уилям му се стори, че Едит се отпуска, че лицето й се успокоява, че очите й потъмняват замислено. Стана и отиде да застане зад нея, както тя седеше на масичката, хвана я за раменете, изумен колко дебели и тежки са пръстите му върху нежната й плът и кост. Едит се напрегна от допира му, а Уилям плъзна нежно длани отстрани по тънкото й вратле и я помилва по меката червеникава коса — вратът й беше скован, жилите направо трептяха от напрежението. Хвана я за ръцете и я вдигна леко, така че тя стана от стола, после я обърна към себе си. Очите й, големи, светли и почти прозрачни в светлината на свещите, го погледнаха невиждащо. Уилям усети далечна близост с нея, жалост, задето е толкова безпомощна, от желание гърлото му пресъхна и той не можеше да говори. Придърпа леко Едит към спалнята, но долови в тялото й бърза твърда съпротива — прииска му се да я сломи.