Джоан Харис - Шоколад

Много бавно му излагам ситуацията. В отговор получавам ругатни и крясъци. Рита вратата няколко пъти, пантите поддават.

— Ако влезете с взлом в къщата ми, мосю Муска — предупреждавам го с равен глас, — ще ви смятам за опасен нападател. В едно чекмедже в кухнята си държа спрей, който носех винаги със себе си, докато живеех в Париж. Веднъж-дваж има съм го пробвала. Много е ефикасен.

Заплахата го поохлажда. Сигурно си мисли, че само той милее да раздава заплахи.

— Ти не разбираш — проплаква. — Тя ми е жена. Обичам я. Не знам какви ти ги е наговорила за мен, ама…

— Какво ми е говорила за вас, няма никакво значение, мосю Муска. Решението си е нейно. Ако бях на ваше място, щях да спра с тия циркове и щях да се прибера у дома.

— Мамицата ти! — устата му е толкова близо до вратата, че слюнката му се посипва върху лицето ми като ситен дъждец от горещи, гноясали капки. — Ти си виновна, кучко. Ти започна да й пълниш главата с всичките тия еманципации и щуротии — имитира Жозефин и гласът му се издига до необуздан фалцет. — Писна ми от нейните Виан каза това, Виан мисли онова. Пусни ме да поговоря с нея само за минутка и ще видим какво ще каже.

— Не мисля, че е…

— Всичко е наред, Виан — Жозефин се бе промъкнала тихо зад мен, стиснала в дланите си чаша шоколад. — Ще говоря с него, иначе няма да си тръгне.

Поглеждам я. Вече е по-спокойна, очите й са прояснени. Кимам.

— Добре.

Отстъпвам, за да й направя място. Муска си отваря устата да каже нещо, но тя го прекъсва грубо. Гласът й е изненадващо силен и безстрастен.

— Искам да ме чуеш, Пол.

Думите й се врязват в неговите, той замлъква насред изречението.

— Върви си. Нямам какво повече да ти кажа. Разбра ли?

Жозефин трепери, но гласът й е спокоен и равен. Изведнъж изпитвам чувство на гордост за нея, стискам я окуражително за ръката. Муска остава смълчан за миг. След това отново подема с мамещ глас, зад който обаче долавям неугасналата му ярост като пращене на заглушен радиосигнал.

— Жозе — започва благо, — глупаво е. Излез да поговорим както трябва. Ти си моя жена, Жозе. Не мислиш ли, че имаме право на още един шанс?

Тя разтърсва глава.

— Прекалено късно е, Пол — тонът й подсказва, че разговорът приключва. — Съжалявам.

След което затвори вратата много внимателно, пределно категорично и въпреки че той продължи да блъска по нея още няколко минути, сменяйки на равни интервали псувни, увещания и заплахи, та дори и ридания, когато пиянството му го разчувства дотам, че започна да вярва на собствените си измислици, не му отворихме.

Около полунощ го чух да крещи отвън, буца пръст уцели прозореца с тъп звук, по стъклото остана кална следа. Изправих се да видя какво става и мярнах Муска да обикаля площада като някакъв прегърбен, зловещ гоблин, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на смъкнатите си панталони, над които лъсна издутият му корем. Изглеждаше пиян.

— Не можеш да останеш вечно там! — зад него светна прозорец. — Все някога ще излезеш! И тогава, ах, вие, кучки! Тогава! — механично разтворих пръсти и с рязко движение на китката отпратих клетвата обратно при него.

Върни се. Зъл дух, връщай се, откъдето си дошъл.

Поредният вкоренен от майка ми рефлекс. Може да звучи изненадващо, но след това наистина се чувствам много по-сигурна. Лежа успокоена и будна, заслушана в дишането на дъщеря си и втренчена в пробягващите по листата лунни отблясъци. Струва ми се, че несъзнателно се помъчих да разчета нещо по дърветата, подирих някакви по-особени фигури, някакъв знак… Нощем, когато Черния призрак дебне навън, а ветропоказателят вие пронизително от върха на църковната кула, е по-лесно да повярваш в тези неща. Но този път не видях и не почувствах нищо, така че най-накрая заспах и сънувах, че Рейно стои край болничното легло на възрастен мъж с кръст в едната ръка и кибрит в другата.

Тази сутрин Арманд дойде по-раничко на приказки и шоколад. Беше с нова светла сламена шапка с червена панделка и изглеждаше доста по-свежа и жизнена от предишния ден. Бастунът с червената фльонга, който носи напоследък, си е жива преструвка, нещо като символ на нейното упорство. Поръча си chocolat viennois 67 67 Виенски шоколад (фр.). — Б.пр. и парче от многопластовата ми торта с различни блатове и се настани на един висок стол. Жозефин, която ще ми помага в магазина, докато реши какво ще предприеме по-нататък, й хвърляше от кухнята притеснени погледи.

— Чух, че снощи тук е имало тупурдия — изтърси без заобикалки Арманд. Мекотата в очите й противоречеше на острия й тон. — Говори се, че оня дървеняк Муска вдигал циркове под прозореца ти.