Джоан Харис - Бонбонени обувки

– Толкова ярък, че сиянието му изпълни помещението.

МЕТЕОРОЛОГЪТ ИЗЛЪГА. КАЗА, ЧЕ ЩЕ ВАЛИ СНЯГ. Каза, че рязко ще се застуди, а засега има само мъгла и дъжд. В коледната къща е по-хубаво – там поне е истинска Коледа – и отвън всичко е сковано в лед и скреж, бяло като в приказка, от покрива се спускат висулки от захарна глазура, а езерото е покрито със захарен лед и сняг. Там карат кънки някои от щипките кукли, нахлузили дебели шапки и палта, а три деца (това трябва да сме Розет, Жан-Лу и аз) правят иглу от захарни бучки, докато друга кукла (всъщност Нико) тегли към къщичката шейна от кибритени клечки с коледна елха отгоре.

Тази седмица направих много кукли от щипки. Наредих ги около коледната къща, където всички могат да им се любуват, без да забелязват какви са всъщност. Правят се много лесно, знаете ли: рисувам лицата с флумастер, а Зози ми донесе цяла кутия с панделки и парцали за дрехите и другите неща. Досега съм направила Нико, Алис, мадам Люзерон, Розет, Рижия, Тиери, Жан-Лу, мама и мен.

Някои кукли обаче още не са завършени. За да се завършат, трябва да добавите нещо от самия човек – кичур коса, нокът, дреха, която е пипал или обличал. Понякога такива неща не се намират лесно, освен това трябва да им дадете име и знак и да прошепнете в ухото им някаква тайна.

С някои хора е лесно. Някои тайни са лесни за отгатване: като на мадам Люзерон, която толкова скърби за сина си, макар че той е починал отдавна; или на Нико, който иска да отслабне, но не може, или на Алис, която може да отслабне, но не бива.

Що се отнася до имената и символите, Зози казва, че са мексикански. Предполагам, че могат да бъдат всякакви други, но ние използваме тези, защото са интересни и не са много трудни за запомняне.

Символите обаче са много и ще ми отнеме известно вре ме да ги науча всичките. Освен това не винаги запомням имената, които трябва да използвам – толкова са дълги и сложни, а и, разбира се, не знам езика. Но Зози казва, че няма проблем, ако помня какво означават символите. Ухото на Царевицата е за добра сполука, Две Заек прави вино от кактуса агаве, Орел Змия е за сила, Седем Папагал – за успех, Едно Маймуна е измамник, Димящото огледало показва неща, които обикновените хора не виждат. Господарката Зелена пола се грижи за майките и децата, Едно Ягуар дава смелост и предпазва от злини, а Господарката Лунен заек – това е моят знак – е за любов.

Зози казва, че всеки има свой знак. Нейният знак е Едно Ягуар. На мама е Ехекатл, Променящият се вятър. Предполагам, че те са като тотемите, които имахме някога, преди да се роди Розет. Зози казва, че знакът на Розет е Червеният Тецкатлипока, Маймуната. Той е пакостлив, но могъщ бог и може да приема облика на всяко животно.

Харесват ми древните истории, които Зози разказва. Но понякога, кой знае защо, се чувствам неспокойна. Знам, че според нея не правим нищо лошо, но ако греши? Ако стане някоя Случка? Ако използвам погрешен знак и направя нещо лошо, без да искам?

Реката. Вятърът. Достопочтените.

Тези думи постоянно се въртят в главата ми. И по някакъв начин са свързани с коледната украса на "Плас дю Тертр" – с ангелите, животните и влъхвите, – но все още не разбирам какво означават. Понякога имам чувството, че нещата ми се проясняват, но никога дотолкова, че да бъда съвсем сигурна – като в онези сънища, които изглеждат съвсем ясни до момента, в който се събудиш: тогава просто се разпадат и нищо не остава.

Реката. Вятърът. Достопочтените...

Какво означава това? Думи насън. Но все още ме е страх, макар и да не знам защо. Какво страшно има? Може би Достопочтените са като влъхвите: мъдреци, които поднасят дарове. Мисля, че съм на прав път, но въпреки това ме е страх, че ще се случи нещо лошо. Че по някаква причина аз ще бъда виновна...

Зози казва, че не бива да се тревожа. Не можем да нараним човек, без да искаме, уверява ме тя. А аз не искам да наранявам никого, дори Шантал или Сюз.

Завчера направих куклата на Нико. Трябваше да я омотая с повече плат, за да прилича на истинския Нико, а косата направих от кафявата слама в тапицерията на старото кресло, което беше в стаята на Зози заедно с другите мебели. После трябваше да дам на куклата символ и аз избрах Едно Ягуар за смелост, а след това прошепнах в ухото ѝ: "Нико, трябва да се вземеш в ръце" – става, нали? Ще я сложа зад една от вратите в коледната къща и ще чакам Нико да предприеме нещо.

После дойде ред на Алис, която е негова противоположност. Наложи се да я направя малко по-закръглена, отколкото е в действителност, защото щипките не могат да бъдат по-тънки. Опитах се да издялам дървото от двете страни и всичко вървеше добре, докато не се порязах с ножчето и не се наложи Зози да превърже пръста ми. После направих на куклата красива малка рокличка от парче стара дантела и ѝ прошепнах: "Алис, ти не си грозна и трябва да ядеш повече", дадох ѝ рибния знак на Чантико Нарушителката на поста и я сложих в коледната къща до Нико.