Джоан Харис - Бонбонени обувки

После очертаваме кръг на пода с жълт тебешир. Преместваме леглото и синия килим, за да оголим дървения под. Когато всичко свърши, ги връщаме обратно, защото мама може да забележи следите. Не че ще разбере, но все пак...

Мама не бива да знае.

Виждаш, че съм с червени обувки. Не знам защо; имам чувството, че ми носят късмет, че нищо лошо не може да ми се случи, когато съм с тях. Вземаме боя на прах или цветен пясък (аз използвам захар), за да отбележим точките на кръга. Черно – север, бяло – юг, жълто – изток, червено – запад. Разпръскваме пясъка около кръга, за да умилостивим малките богове на вятъра.

А сега за жертвоприношението – тамян и смирна. Както знаеш, това са донесли влъхвите на бебето Исус. Мисля, че щом става за бебето Исус, става и за нас. А колкото до златото... Е, аз съм приготвила шоколадови бонбони, увити в златен станиол – би трябвало да свърши работа, нали? Зози казва, че ацтеките винаги са поднасяли шоколад на боговете. И кръв, разбира се, но се надявам да не искат много. Едно убождане с карфица – ох! – и стига толкова; сега запалваме тамян и сме готови да започнем.

Сядаме в кръга с кръстосани крака и вземаме по една кукла във всяка ръка. Трябва да изсипеш малко червена захар на пода, за да има с какво да рисуваш.

Първо е ред на знака на Господарката Лунен заек. Чехълчо ще ми го пази, ще застане тук, в края на тебеширения кръг. После от моята страна рисуваме Синия Тецкатлипока Колибри за небе, а от твоята – Червения Тецкатлипока Маймуна за земя. Бам ще пази от тази страна, до него ще начертаем знака на Едно Маймуна.

Ето. Готово. Забавно е, нали? И преди сме го правили, помниш ли? Само че тогава нещо се обърка. Този път няма да се обърка. Този път ще призовем правилния вятър. Не Хуракан, а Вятъра на Промяната, защото тук има нещо, което трябва да променим.

Добре. Сега начертай спирала върху червената захар.

Сега да кажем заклинанието. Нищо че не знаеш думите, можеш да пееш с мен, ако искаш. Пей:

Точно така. Но по-тихо.

Добре. Сега да вземем куклите. Това е Рижия. Ти не го познаваш, но скоро ще го опознаеш. А това е мама, виждаш ли? Мама с хубавата червена рокля. Истинското ѝ име е Виан Роше. Затова го прошепнах в ухото ѝ. А кой е този с оранжевата коса и големите зелени очи? Това си ти, Розет. Това си ти. Сега ще ги наредим всички заедно в кръга при запалените свещи и ще начертаем по средата знака на Ехекатл. Защото мястото им е един до друг, като на хората в коледната къща. И скоро те пак ще бъдат заедно като истинско семейство...

А този? Кой е този извън жълтия кръг? Това е Тиери с мобилния си телефон. Не искаме вятърът да отвее Тиери, но той не бива повече да бъде с нас, защото ти можеш да имаш само един баща, Розет, а той не е твоят баща. Затова трябва да си отиде. Извинявай, Тиери.

Чуваш ли вятъра отвън? Това е Вятърът на Промяната, идва насам. Зози казва, че можеш да яхнеш вятъра, че той е като див кон, който може да се опитоми и да се научи да те слуша. Можеш да бъдеш хвърчило, птица, можеш да изпълняваш желания, можеш да послушаш волята на сърцето си...

Ако желанията бяха коне, бедняците щяха да яздят.

Хайде, Розет. Да пояздим.

НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ КОЛКО ЛУКАВО МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕДНО дете. Като домашна котка, която денем мърка на дивана, а нощем става надменна царица, изкусен ловец, който гледа отвисоко на другия си живот.

Анук не е ловец – поне засега, – но и у нея има нещо неопитомено. Разбира се, това ме радва – все пак не си търся домашно животно, – но трябва да я държа под око, за да не предприеме нещо зад гърба ми.

Първо, призова Ехекатл без мен. Нямам нищо против, дори се гордея с нея. Тя проявява въображение, изобретателност, измисля свои ритуали, ако наличните не ѝ вършат работа – накратко, тя е роден Хаос магьосник.

Второ – и по-важно, – вчера е ходила при Рижия тайно от мен и въпреки заръките ми. За щастие после е написала за това в дневника си, който аз редовно следя. Не е никак трудно: и тя като майка си пази всичките си тайни в кутия за обувки, която крие в гардероба – банално, но удобно, – и откакто се настаних тук, аз редовно проверявам съдържанието и на двете кутии.

Излиза, че не е чак толкова зле. Днес Анук ще се срещне с него на гробището в три часа. Донякъде така е дори по-добре: плановете ми за Виан са почти осъществени и е време да пристъпя към следващия етап. Но да откраднеш живот на документи е много по-лесно, отколкото когато работиш с хора от плът и кръв – няколко захвърлени сметки, паспорт, откраднат от нечия чанта на летището, дори име върху прясно изкопан гроб са на практика достатъчни. Но този път не ми трябва само име или кредитни карти и изобщо не опира до пари.