Уилям Уортън: Франки Фърбо

— Е, скъпи, как искаш да живееш отсега нататък? Можем да останем тук още няколко месеца, докато Били замине при Камила. Сетне ни очаква дълъг живот и след като сме заедно, смятам, че моментът е подходящ да обсъдим въпроса. Може да не ни се удаде възможност да се съберем отново; прекалено опасно е.

Уилям, мисля, че решението трябва да вземеш ти. Ти пожертва най-много. Чувствам се ужасно, че мина през такива изпитания, и се надявам да ти се реванширам през следващите години. В известен смисъл ти си баща на всички нас, дори и на мен. Как искаш да прекараш останалите три-четвърти от живота си?

Спира, усмихва се очарователно, изчаква. Зная, че е прочела мислите ми, докато се държах като човек — ядосвах се, сърдех се като дете; забравих за телепатичните й способности. Отвръщам й с усмивка:

— Мисля, че имаш отлична представа за нещата, които минаха през ума ми. Не смятам обаче, че решението трябва да взема само аз, то засяга всички ни. Особено теб, Каролин. Ти си се откъснала от живота, който познаваш и обичаш. Бях в твоя свят, зная от какво си се лишила. Ако искаш и ако е възможно да дойда с теб, можем да се пренесем след петдесет хиляди години в бъдещето и да останем там. Възможно ли е?

Любовта й ме облива като огромна вълна. Опитвам се да издържа силата й.

— Мисля, че е възможно, но няма да стане, Франки Фърбо никога не е живял в нашето време.

— Откъде знаеш? Каза ми, че дори лисиците от нашата раса не могат да пътуват в бъдещето, а само в миналото, но минало спрямо времето, в което живеят. Няма как да знаеш дали Франки Фърбо не е живял и в твоето време.

— Въпреки това зная.

Обръща се към мен и шепне в ухото ми:

— Не е честно, но проникнах в съзнанието ти. Мисля, че отгатнах желанието ти, зная и моето желание. Не забравяй, че в моето време ме смятаха за особнячка, защото проявявах интерес към примитивното минало. Опитвах се да пресъздам средата, в която смятах, че сте живели. Сега съм убедена, че това е духовна трансмиграция от твоето време, може би дори от самия теб. Това е единственото обяснение за моята страст към миналото, която ме направи специалист по твоята епоха и ме накара да те потърся. Тук живях щастливо. Искам да останем, но вече без тайни между нас.

Измъчвах се от мисълта, че те заблуждаваме, че се възползваме от предимствата си, че трябва да премълчавам толкова много неща. Иска ми се да продължим да живеем както до сега, но и двамата да знаем какво правим и защо.

Отдръпва се от мен и ме поглежда в очите. Объркан съм, но зная, че е права. Сядам в леглото.

— Двамата с майка ви се посъветвахме и смятаме, че решението, което взехме, е най-доброто за нас. Първо ще ви изложа всички варианти, в случай че не сте ги обсъдили.

С майка ви можем да се върнем в бъдещето, откъдето дойде тя. Ще живеем в свят с високоразвити технологии, където лисиците са господари; те проявяват неуморно любопитство, изследват различни явления, опитват се да водят приятен и разумен живот. Там ни очакват непознати за вас удобства, приятни изживявания, които надминават въображението ви, но след като сте се родили в това време и след като не можете да пътувате в бъдещето, никой от вас не е в състояние да дойде при нас. Ако майка ви би могла да ме вземе със себе си, което е малко вероятно, ще живеем сами, без вас.

Вторият вариант е да се върнем в миналото и да продължим живота на Франки Фърбо такъв, какъвто самият той го е планирал първоначално. Ще се върнем четиридесет или повече години и ще заживеем в къщичката, която построих във вътрешността на дървото. Ще продължа да пиша детски книжки, майка ви ще продължи своите антропологични и археологични изследвания. От съображения за безопасност можем да станем невидими за всички освен за самите нас или да приемем образите на лисици. Ще ни идвате на гости с децата си или сами, както пожелаете. Това е привлекателна възможност и след време вероятно ще се върнем към нея.

Изпълнихме мисията си на родоначалници; вече не сме от голямо значение за нашата раса. С раждането ви поставихме основата на новото поколение.

Поглеждам Матю и Катлийн и се усмихвам.

— Третата възможност е да останем тук, да живеем както през последните четирийсет години. Изглежда странно, като се имат предвид уменията, които притежаваме като лисици, но зная, че животът на Уилям Уайли със съпругата му Каролин напълно ме задоволява. Вероятно ще трябва да поостареем и да напуснем това място, преди дълголетието ни да привлече внимание, но дотогава има време.