Уилям Уортън: Франки Фърбо

Обръщам се към Били. Той също се е превърнал в лисица. Отново си спомням малкия Матю в историята, която разказах. Били изглежда досущ като него. Явно в паметта ми са останали визуални спомени от битието ми на Уилям, които понякога изскачат на повърхността. Били се оглежда със задоволство. Обръща се към мен и заговаря на съвършен лисичи, много по-добър от този, на който бих могъл да го науча.

— Погледни ме! Наистина съм лисица! Приличам на самия Франки Фърбо. И знаеш ли какво, мога да чета мисли. Зная какво си мислиш, тате, а също какво мисли мама.

— Добре, добре, успокойте се. Отместете се и направете място и за мен. Много съм уморена, вие също, особено Франки. Да подремнем, преди да ви разкажа останалата част от историята.

Тя ляга между нас и преди да осъзная какво се е случило, вече спя. Сънувам най-различни неща, една част са избледнелите сънища на Уилям; далеч по-ясно сънувам живота си като лисица, дома ми в дървото, срещата ми с Рете, онова място в далечното бъдеще. Мисля, че някои от сънищата ми са внушени от Рете, която лежи до мен. Но и моята мисъл може да проникне в нейното съзнание; вероятно тези сънища са и нейни.

Необходимо ми е известно време, за да свикна със свободния телепатичен поток. Може би Франки Фърбо не е имал проблеми, но бедният Уилям Уайли, човекът, който бях в продължение на шейсет години, се чувства неловко, когато през главата му минават чужди мисли.

Когато се събуждам, заварвам Рете и Били да разговарят с помощта на телепатията, като внимават да не ме събудят. Слушам ги в продължение на няколко секунди, но те веднага разбират, че съм буден. Поглеждам ги. Всичко е толкова странно и същевременно познато. Трудно ми е да свикна с новата си идентичност, със самия себе си.

— Не се тревожи, скъпи. Всичко ще се оправи. Разговарях с Били, той се чувства отлично. Между другото, истинското му име не е Били. Когато нашият наставник го покръсти, му даде името, което трябва да носи според нашите архиви. Истинското му име е Сарва. Надявам се да не възразяваш; мисля, че ще свикнеш. Били е прекалено необичайно за нашия език. Вероятно си забелязал, че Сарва говори езика ни отлично. Преподавах му го нощем, докато спеше. Останалите ни деца също говорят прекрасния език, който си измислил.

Сарва е идеалното име за него. Той се усмихва и аз отвръщам на усмивката му.

— Спомена за някакъв наставник, Рете. Да не би да е свещеникът, който идваше да кръщава децата ни?

— Той по-скоро играеше ролята на свръзка с моя свят. Използвах го винаги, когато имах нужда от помощ или трябваше да предам някаква информация до изследователския център. Той е специалист по пътуванията във времето и пространството, освен това е психосоциолог. Направи голям жест, като се съгласи да остане в миналото цели двайсет години. Нямам представа как е успял да стане свещеник в Перуджа, но притежава невероятни способности в областта на телепатията и хипнозата. Вероятно се е прикривал с тяхна помощ. Отлично познава манталитета на италианския селянин и реши, че покръстването на децата ще помогне за адаптирането ни и приемането от съседите.

— Останалите ни деца също ли имат други имена? Трябва да свикна с толкова много нови неща.

— Да. Зная, че ти е трудно, Франки, но с времето всичко ще се оправи. Първото ни дете, Кати, се нарича Траис, Матю е Хинва, а Камила е Панта. С течение на годините те ще се превърнат в най-разпространените имена сред нас. Интересното е, че са първите, които носят тези имена, но сме ги избрали с оглед на бъдещето. Разбираш ли, понякога дори аз имам проблеми с това припокриване между минало и бъдеще.

— А какво ще кажеш за името Франки Фърбо? Избрах си го сам, без ничия помощ, преди дори да измисля езика. То е полуамериканско, полуиталианско. Знаех само, че искам да имам име, затова си го измислих.

— Името ти е уникално. Едва когато се научихме да пътуваме назад във времето, разбрахме за теб и чухме името ти. Никой в нашата епоха не се нарича Франки Фърбо, това се смята за светотатство. Никой от нас не би избрал подобно име. Обичам те като Франки, както те обичах и като Уилям. Обичам те независимо как се казваш. Надявам се, че го знаеш.

Сега трябва да ти разкажа още нещо. Всичко е много сложно, мислено съм го повтаряла много пъти, за да се подготвя за този момент. Това засяга най-вече теб, но Сарва също може да слуша, ако желае.

Ако имаш въпроси, прекъсни ме и ще се опитам да ти отговоря. Бих могла да използвам телепатията, но предпочитам да чуеш всичко не само с ума си, но и с ушите си. Не се опитвай да четеш мислите ми. Ако поемаш повече информация от необходимото, само ще се объркаш и ще ме затрудниш. Готов ли си? Зная, че ще бъде страхотен шок, особено за теб, Франки, но трябва да научиш всичко. На моменти ще ти се сторим ужасно арогантни и безскрупулни, но не можехме да постъпим по друг начин, рискът бе прекалено голям. Само при това условие съветът ми разреши да се върна в миналото и да заживея с теб като твоя жена. Това означаваше много за мен, вярвам, че и за теб.