Уилям Уортън: Франки Фърбо

Щастлива бях да те видя, да флиртувам с теб, да се наслаждавам на новата ни любов. Не беше необходимо да ти внушаваме чувства към мен, защото винаги ги е имало. Зная, че се влюби в мен от пръв поглед. Разбираш ли, бях запазила телепатичните си способности.

Реших да не променям външността си. Не исках бледата кожа на американките, но не трябваше и да привличам вниманието; затова не избрах друг цвят на кожата. Настоях косата ми да запази цвета на опашката ми, а кожата ми стана мургава. Толкова бях суетна, че реших да не остарявам за разлика от теб. Това бе предмет на множество спорове с нашия наставник. Остарях съвсем малко, странях от хората и повечето време прекарвах вкъщи. Страхувах се да не постъпиш като човек, чувствата ти към мен да не изчезнат, когато се сбръчкам и косата ми побелее.

Не се тревожи, Франки, зная че си не по-малко суетен от мен; в края на краищата си лисица, но все още си сравнително млад. Изглеждаш стар единствено в човешки облик. Не забравяй, че нашата раса живее два пъти по-дълго от хората. Като човек си на шейсет и три, но всъщност току-що си преминал тридесетте.

Рете се усмихва. Толкова прилича на красивата лисица, която срещнах в бъдещето — кокетна, с весело пламъче в очите, едновременно млада и зряла. Но думите й са толкова ужасни, така разрушават собствената ми представа за моята личност, че ме плашат. Поглеждам Били, за да видя как приема изповедта. В очите му чета благоговение и учудване. Прегръщам го отново. Обръщам се към Каролин-Рете.

— И така, следвах литература и история на изкуството, докато ти учеше икономика. Разказах ти всичко за Франки Фърбо, ти ме убеди, че ми вярваш, след като си знаела много повече от мен. Сигурно си решила, че съм най-глупавото същество на този свят. Как си могла да ме обичаш?

— Не беше проблем, скъпи. Опитите ти, толкова добронамерени, сериозни, настойчиви, да ме накараш да повярвам във Франки Фърбо бяха чудесно доказателство, че ме обичаш и като Каролин, и като Рете; влюбих се в теб още по-силно. Знаех, че правиш всичко, което е по силите ти, за да помогнеш расата ни да оцелее. Ти беше моят герой. И все още си.

Част от постхипнотичното внушение предполагаше, когато завършим университета, да се преселим в Препо. Специалистите по психическа манипулация бяха убедени, че това е особено важно, че метаморфозата е била извършена близо до мястото, където живеем, и близо до гората, която си обитавал като лисица.

— Добре, Каролин-Рете, да поговорим за последните дни. Защо изведнъж реши да позволиш на Сарва-Били да отрече съществуването на Франки Фърбо? Защо се престори, че не вярваш в него? Това част от плана ли беше? Какво се случи? Между другото, какво знаят останалите ни деца?

— Преди някое от тях да напусне дома ни, то научаваше всичко. Не само им казвах истината, но вдигах всички психически бариери, които им бях наложила в процеса на обучение. Всяко от тях се превърна за кратко в лисица, проговори на лисичи. Всяко от тях научи да не приема истинския си облик без мое или твое позволение. Това е жертва, която трябваше да направят, докато не завърши размножителният им период. Сетне имаха право на избор.

Двамата с теб Франки завършихме своя размножителен период. Расата ни живее дълго, но размножителният ни период е относително кратък. Лисиците могат да имат по четири малки, които раждат по едно на всеки пет години. Бременността трае една година, така че се раждаме по същото време, когато сме били заченати. Никой не знае защо става така.

Двамата с теб ни очаква дълъг и щастлив живот. Ще се радваме на децата и внуците ни, когато ни идват на гости.

Реших, че е време да научиш истината. Провокирах те да подложиш на изпитание вярата си във Франки Фърбо и да потърсиш Вилхелм.

— А Вилхелм? Той съществува ли? Ако не, с кого разговарях в Бавария? Или това също е била хипноза? Струва ми се, че вече не знам нищо . Наистина ли го видях? Срещал ли се е с Франки Фърбо, чул ли е историята му, или просто си го е въобразил, или го е сънувал? Изглеждаше толкова реален. Не мога да повярвам, че съм сънувал. Разкажи ми повече.

— Разбира се, че отиде да търсиш Вилхелм или лисицата, приела неговия образ, и се срещна с него. Както вече казах, докато лежеше в онази дупка заедно с Уилям Уайли, снехме запис на целия му живот. Той бе възкресен в съзнанието ти, нещо като допълнителна идентичност. Трябваше да ти служи като другар в заблудата, в илюзията, че сте живели с Франки Фърбо в някакво дърво. Той бе ключът към новия ти живот. Вилхелм бе катализаторът в твоето търсене на самия себе си.